Катлийн Удиуиз - Като пепел във вихъра

— Обичам те — каза тя и му се усмихна нежно.

Коул сграбчи ръката й и я притисна до устните си.

— Целият треперя, Алена. Досега съм помагал на десетки бебета да видят бял свят, но никога не съм се чувствал така развълнуван, както сега.

— И този път ще свършиш работата добре — успокои го Алена. Дълбока и страстна любов се четеше в очите й. — Заедно създадохме това дете и заедно ще му помогнем да се появи на този свят. Имам доверие в теб.

Окуражен и окрилен по този начин, Коул полагаше всичкото си умение и старание, за да улесни жена си при раждането на първото й дете. Всички негови чувства, цялото му сърце бяха отдадени на тази красива жена, която се мъчеше със стиснати зъби и след всяка по-силна болка му се усмихваше окуражително. Коул не разбра кога часовете се изнизаха и как утринното небе поруменя на хоризонта.

Накрая родилните болки станаха толкова силни, че Алена изпитваше желание да крещи неистово. Тя сграбчи с две ръце резбованите стълбове на леглото, напъна се и усети как главичката на детето излиза от нея. Дишайки тежко, тя изчакваше последния тласък и последната голяма болка, които щяха да изтръгнат от нея цялото тяло на рожбата й.

Коул притискаше леко корема й, а с другата ръка придържаше главичката на детето.

— Много добре, Алена! Напъни се още веднъж силно и вече сме успели.

Когато последната болка поутихна, изтощената, но ликуваща Алена чу едно тъничко пискливо гласче. Първият плач на нейното дете!

— Момиченце! — извика леля Лийла с възторг.

— Колко е красива! — обади се възхитена мисис Хоутърн.

Коул вдигна дъщеричката си на дланите си и я положи върху корема на майка й. После я погледна въпросително:

— Глинис Лин Лейтимър?

Алена вдигна ръка и докосна внимателно своето дете. В очите й блеснаха сълзи.

— Искаш да я кръстиш на майка ми?

Коул кимна.

— Мисля, че така е правилно.

— Глинис Лин Лейтимър — повтори Алена тихичко. — Колко хубаво звучи!

В първите дни след раждането на Глинис Лин щастливият баща не искаше да мръдне от люлката й. Просто не можеше да се насити на тази необичайна гледка. През дългите години на лекарската си практика беше виждал много красиви деца, но толкова прекрасно бебе никога не беше срещал. Може би беше малко пристрастен в оценката си, но все пак смяташе, че е прав.

Коул се обърна, когато Алена се раздвижи в леглото до люлката. Когато тя отвори големите си сиви очи, той й се усмихна нежно.

— Има твоето носле и твоята уста — гордо установи Коул.

Усмивката, с която Алена му отговори, беше ласкава и разнежена.

— Това още не се знае. Твърде рано е.

Коул се изправи и седна на леглото й.

— Знам, защото това е най-горещото ми желание.

— Винаги ли получаваш това, което искаш.

— Имам теб — отговори Коул с твърд глас. — И това е всичко, което бих могъл да си пожелая.

Една седмица след раждането на детето Лийла Крейгхъг и мисис Хоутърн си заминаха. По време на тяхното посещение и в суматохата около раждането на детето голямата къща беше загубила за Алена част от своята мрачност. Макар че августовският пек и горещите сухи ветрове превръщаха кацналата на високия бряг къща в истинска пещ. Дори Майлс, на когото като че ли нищо не можеше да му повлияе, започна да се поти. Самата Алена се справяше добре с горещината. Разхлаби корсета си, нави ръкавите на роклята и се зае ентусиазирано с ролята си на съпруга и майка.

За разлика от голямата къща „колибата“ беше сенчеста и хладна под закрилата на старите брястове. Все по-често Алена прекарваше там горещите часове заедно с Глинис Лин и Минди. Пък и така беше по-близо до съпруга си. Цялата къща беше почистена основно под нейно наблюдение и беше така наредена и освежена, че старите мебели блестяха почти като по времето на стария мистър Лейтимър — бащата на Коул.

„Колибата“ беше строена солидно. Подовете бяха от дебели дъбови дъски, само в кухнята бяха наредени полирани каменни плочи. И докато прозорците на голямата къща тракаха и при най-слабия полъх на вятъра, тук всичко беше уплътнено и вдъхваше сигурност и спокойствие. Температурата вътре в „колибата“ почти не се влияеше от времето навън, независимо дали вилнееше буря, дали дърво и камък се пукаха от студ, или пък цареше адска жега. Къщата беше строена така, че да служи на няколко поколения и Алена много скоро обикна спокойствието и сигурността, които тя излъчваше. Наредбата, съчетаваща вкус и дискретна елегантност, вдъхваше много повече уют, отколкото претрупания разкош на господарската къща.