Катлийн Удиуиз - Неуловимият пламък

Веднага щом влезе отново в господарската спалня, Сарина изтича на пръсти до нощното шкафче на Бо, измъкна от чекмеджето пистолета му и го пъхна в десния си джоб. Знаеше, че е зареден. От инцидента е кучето насам съпругът й бе придобил навика да проверява пистолета всяка вечер.

— Къде е отишла тази кучка? — долетя от долу гласът на Алистър в мига, в който Сарина излизаше от спалнята. — Тук я няма, а по всичко личи, че не е и горе. Бебето й също го няма. Мислиш ли, че може да е заминала?

— В този дъжд? — Ръд изсумтя. — Никога не би изнесла бебето си навън в това време, освен ако не е с карета, а каретата си стои под навеса. Не, тя е някъде тук и навярно се крие от нас.

Въпреки че много от стаите на долния етаж бяха осветени, двамата мъже носеха фенери, за да им помагат допълнително при търсенето. Сарина чу, че се приближават към стълбата и безшумно се спусна по коридора. Шмугна се в стаята, която родителите на Бо използваха при гостуванията си, и притвори вратата. Така можеше да вижда през тесния процеп входа към двете спални, между които беше скрила сина си.

Тя надзърна през него, като дишаше тежко. Двамата негодници прегледаха отново господарската спалня, а после за неин ужас Алистър се обърна в противоположната посока и се запъти право към стаите с междинното коридорче. Чу се как се опитва да отвори вратата на килера и как изсъсква шепнешком на Ръд:

— Тази врата е заключена.

— Може би тя е вътре — предположи Ръд, като побърза да се присъедини към него.

Сарина тутакси отвори вратата, зад която се бе скрила, блъсна я с все сила в стената, за да привлече вниманието им, и се втурна презглава надолу по стълбите. Без да обръща внимание на бягащите стъпки на двамата злодеи по горния коридор, тя изтича в кухнята, отключи припряно килера и отвори вратата с надеждата Джаспър да е дошъл на себе си. Лампите в кухнята осветяваха добре целия килер и Сарина едва не изстена от отчаяние, защото в тясното помещение намери не само иконома, но и Купър. И двамата мъже бяха в безсъзнание и не можеха да й помогнат с нищо.

Тя затвори предпазливо килера и като внимаваше да не издава и звук, угаси всички лампи. В кухнята се възцари пълен мрак. Малко преди да стигне до трапезарията, Сарина чу приближаващи стъпки и бързо изтича на пръсти към вратата за коридора. Спусна се по него все така безшумно, като изгасяше всички свещи по пътя си. Беше стигнала вече до далечния му край, когато чу, че двамата мъже влизат в кухнята.

— Тя е била тук — обяви Алистър с гневен глас. — Лампите са угасени, а вратата на килера е отключена. Обзалагам се, че кучката е излязла навън за каретата.

— Не чух външната врата да се отваря или затваря — успокои го Ръд, сетне извика: — Виж! Има още една врата! Бързо!

Сарина се втурна като стрела към стълбите и отново се качи на втория етаж. Вече до вратата на господарската спалня чу как Ръд подканя своя другар:

— Трябва да побързаме. Капитанът може да се върне всеки момент.

— Но къде, по дяволите, се е дянала?

— Горе, предполагам. Решила е да си играем на гоненица и засега печели тя.

— Ние сме двама, а тя е една, при това жена — злобно изсъска Алистър, като задмина адвоката и хукна към стълбите. Щом стигна до тях, той добави през рамо: — Как я виждаш да спечели?

В този момент Ръд чу странен звук, който идваше нейде отгоре, и вдигна глава точно навреме, за да види как една масивна ваза, пълна с есенни цветя, лети право към главата на Алистър.

— Внимавай! — извика той.

Алистър сам си беше виновен, задето вместо да реагира веднага, реши да види със собствените си очи какво го заплашва. Когато вдигна поглед нагоре, огромната ваза беше вече само на педя от главата му. Той се опита да се дръпне встрани, но не бе достатъчно бърз и тежкият порцелан одра болезнено темето му. От удара долната част на една от изящно украсените дръжки на вазата се строши. В следващия момент Алистър изрева от болка, защото нащърбената горна част от счупената дръжка сряза ухото му на две. Миг след това вазата се стовари на стъпалата и се разтроиш на стотици малки парченца, които се забиха като иглички в краката на двамата неканени гости.

— Кучка! Ще я убия! — изкрещя Алистър с пълно гърло, притискайки ръка до окървавената си глава. — Тя ме осакати!

След като измъкна от прасеца си едно порцеланово късче, Ръд вдигна от пода отрязаното парче от ухото на своя съучастник и услужливо му го връчи.

— Може да ти го пришият.

— Като я пипна, ще й отрежа и двете уши! С трион! — закани се Алистър с изтънял от болка глас, докато вадеше острото парченце порцелан, забито в глезена му. От мястото бликна струйка кръв, но той не усети нищо, защото раните по главата му бяха много по-тежки.