П. Удхаус - Горе главата, Джийвс

Кимнах леко. В интерес на истината, навремето обитавах Аркадия 20 20 Местност в Пелопонес, обитавана според древните поети от щастливи овчари и селяни. — Б.ред. .

— Има — почувствах се задължен да призная — известна доза истинност в думите ти. Признавам, че на младини може и да съм свалил капак или два от горните етажи на полицейските служители…

— Видя ли!

— … но само по време на гребните гонки между Кеймбридж и Оксфорд, когато сърцето бе по-младо от днес. Подобен епизод ни събра за първи път с чичо ти Уоткин. Но можеш да ми повярваш, че горещата кръв е охладена и сега съм друг човек. Отговорът ми на предложението ти е: не.

— Не?

— Поне няма накъде — уверих я аз, изразявайки се пределно ясно и за най-скромния интелект. — Защо ти самата не я задигнеш?

— Няма смисъл. Не мога да я занеса на Планк, защото ми забраниха да излизам. Бартоломю ухапа иконома и сега плащам за греховете на шотландците. Според мен трябва да премислиш, Бърти.

— Не се надявай.

— Не бъди такова муле.

— Може да съм муле, но си знам интереса и не мога да бъда отместен от правия път.

Тя помълча известно време. После тихо въздъхна.

— Боже, Боже. А така се надявах, че няма да се наложи да кажа на Мадлин за Гъси.

За пореден път видимо потръпнах. Рядко съм чувал думи, които да ми допадат по-слабо. Сториха ми се натежали от зловеща многозначителност.

— Знаеш ли какво се случи тази нощ, Бърти? Събудих се преди около час и какво, мислиш, ме събуди? Нечии крадливи стъпки. Измъкнах се от стаята си и съзрях Гъси да се промъква надолу по стълбите. Беше тъмно, разбира се, но той носеше фенерче и светлината се отразяваше в очилата му. Отиде в кухнята. Надникнах вътре и там готвачката го тъпчеше с месен пай, както докер товари кораб със зърно. И в съзнанието ми проблесна мисълта, че ако Мадлин чуе за това, ще го срита, преди той да разбере откъде му е дошло.

— Но едно момиче не сритва човека само защото му е казала да се придържа към брюкселското зеле и спанака, а е разбрала, че той се е нахвърлил върху месен пай — казах аз, опитвайки да си вярвам, но без голям успех.

— Басирам се, че Мадлин ще го направи.

Така мислех и аз. Естествените човешки норми не важат за дропли като Мадлин Басет. Това, което едно нормално момиче би направило, и онова, което дроплата би сторила, са две различни и отделни неща. Не бях забравил времето, когато срита отношенията си с Гъси само задето той, без да иска, оплеска връчването на наградите в началното училище на Маркет Снодсбъри.

— Ти знаеш колко са непостижими нейните идеали. Да, господине, ако някой изпусне дума пред нея за тази среднощна оргия, сватбените камбани няма да зазвънят. Гъси ще е свободен, а тя ще започне да се оглежда за някой друг, който да запълни овакантеното място. Наистина смятам, че ще трябва да премислиш решението си, Бърти, и да покрадеш още малко.

— О, пресвета моя лельо!

Изказах се като елен, разгорещен от преследването и копнеещ с изплезен език за хладни потоци. Щеше да е ясно и на един къде-къде по-непроницателен ум от моя, че тази проклета Бинг ме е спипала натясно и сега ще диктува стратегията и тактиката, докато прегракне.

Шантаж, разбира се, но по-нежният пол много си пада по шантажа. Не веднъж, а неколкократно съм бил подчиняван на волята на леля си Далия със заплахата, че ако не стане нейното, тя ще ме отлюспи от софрата си, като по този начин лиши търбуха ми от благините на Анатол. Посочете кое да е нежно и крехко създание от женско вероизповедание и аз ще ви разголя един безмилостен Наполеон на престъпността, готов, без да му мигне окото, да окаже давление върху някой злочест мъж, от чиито услуги се нуждае. Трябва да се прокара закон в зашита на жертвите.

— Жребият явно е хвърлен — казах неохотно.

— Хвърлен е — увери ме тя.

— Наистина ли си непреклонна?

— Няма накъде повече. Сърцето ми кърви за Планк и ще се погрижа правдата да възтържествува.

— Добре тогава. Ще видя какво мога да направя.

— Така те харесвам. Цялата работа е безобразно лесна и проста. От теб се иска само да вдигнеш предмета от масата в трапезарията и да го отнесеш на Планк. Помисли как личицето му ще грейне, когато влезеш със статуетката при него. Представям си как ще каже: „Ти си моят герой!“

И със смях, който макар и звънлив, прозвуча в ушите ми като скърцане на калем, тя си тръгна.

Върнах се в стаята си и се пъхнах между чаршафите с намерението да поспя, но не успях да го осъществя както трябва по вина на акулите, които ме преследваха насън. Някои от тях приличаха на Стифи, други на сър Уоткин Басет, а трети на Бартоломю. Когато на сутринта Джийвс се появи размазан пред очите ми със закуската, побързах да го осведомя изчерпателно за смърдящата каша, в която се бях накиснал до ушите.