П. Удхаус - Граф или бръснар

— Благодаря, лорд Дройтуич.

— Казвай ми Сид — предложи Тони.

Лейди Лидия се обърна към Поли.

— Е, госпожице Браун — каза тя. — Не мога да ви опиша колко сме ви благодарни за предложението.

— Трепач е — съгласи се Фреди. — Трепач.

— Благодаря, лейди Лидия — каза Поли.

Одобрително шушукане последва оттеглянето й.

— Какво момиче! — въздъхна сър Хърбърт благоговейно.

— Голям мозък — добави Фреди. — Солидна работа.

— Не съм срещал момиче, което да ме впечатли повече — присъедини се към облажаването и Тони.

Вайолет го погледна криво.

— Затова ли с такава готовност й предложи място в колата си! — заядливо отбеляза тя.

В неловката пауза, последвала последната забележка, Сид прекрачи през френския прозорец.

— Е, слушам… — каза той, но после спря и подозрително се огледа около себе си, открил промяна в числения състав на вражеската армия. — Охо! Отборът май се е увеличил, докато ме нямаше.

Тони се погрижи за етикета.

— Моята годеница, госпожица Уодингтън. Бащата на моята годеница, господин Уодингтън. Мога ли да ви представя лорд Дройтуич?

Сид видимо се стресна.

— Охо! — възкликна той. — Значи реши да изчезнеш, така ли?

— Улучи право в десятката — отвърна Тони. — Смятам да се омета и да ти оставя всичко. — Той извади от джоба си връзка ключове. — С този голям златен ключ можеш да си отключваш дрешника, пощенската кутия, винарската изба и още няколко други неща, които Слингсби ще ти покаже. Това е ключът от къщата ти на Арлингтън стрийт, а това е ключът от тази входна врата. — Той хвърли връзката на масата. — А сега ми дай ключовете от проклетия си бръснарски салон и ще сме уредили всичко.

Сид зяпна. Нещата се развиваха прекалено бързо за възможностите му.

— Довиждане на всички — извика Тони. — Довиждане, лельо Лидия. Довиждане, чичо Хърбърт. Бай-бай, Фреди.

— Чао до скив, старче.

— Довиждане, Вайолет.

— Довиждане, Тони.

Тони се обърна към Сид.

— Au revoir, лорд Дройтуич. Ще се срещнем при Филипи (древен град, където през 42 г. пр. Хр. Марк Антоний и Октавиан побеждават Брут и Касий, бел. пр.) — махна с ръка той и излезе.

Сид гледаше след него безпомощно.

— Ехей! — викна той, след като забеляза как компанията бързо се разпада. — Къде тръгнахте всички?

— Време е да се преоблечем за вечеря, Хърбърт — каза лейди Лидия.

— Да, скъпа.

— Идваш ли, татко? — обади се Вайолет.

— Ъ? — откликна господин Уодингтън. — О, да.

Фреди остана последен. Той беше втренчил поглед в Сид. Сид се наежи.

— Е? — каза той. — Давам пени за онова, дето се мъти в главата ти.

— Просто си мислех — не изчака да го подканят Фреди, — че ако все пак някога те поканят да заемеш място в Камарата на лордовете, аз непременно ще бъда сред публиката. И съм сигурен, че ще падне голям смях.

— Ха! — опонира му Сид.

Но забележката му срещна само празно пространство. Фреди беше изчезнал. Сид остана за момент неподвижен в колебание какво да предприеме. След което отиде до камината и вдигна поглед към портрета на Дългия меч, висящ над нея. Малко неуверено той зае познатата вече поза — брадичка нагоре, ръка върху дръжката на меча. Но не усети същата тръпка и се върна обратно. Докато крачеше из стаята обаче, изглежда го споходи друга мисъл.

Той спря и застана в поза на оратор — пъхна едната си ръка в джоба на сакото, а другата размаха с широк жест нагоре.

— Милорди! — каза полугласно Сид с тържествен тон. — За първи път в тази историческа сграда аз се обръщам…

Замлъкна насред изречението леко смутен. В стаята се беше появил Слингсби.

— Да! — каза икономът навъсено.

— Здравей, чичо Тед.

Очите на иконома потъмняха.

— Лорд Дройтуич! — каза той с леден тон.

— О? — Сид продължаваше да бъде весел и безгрижен — състояние, което другите преди него безуспешно се бяха опитвали да постигнат. — Те са ти казали?

— Знам всичко — отговори икономът. — Побързайте. Време е да се преоблечете за вечеря.

— Ами дрехи?

— Дрехите са готови.

— Аха! — Сид претегли информацията. — Добре, тогава искам да се изкъпя.

— Щом така желаете.

— Чичо Тед — каза Сид енергично, — приготви ми банята.

— Пригответе си я сам, милорд — отвърна икономът.

И той се оттегли високомерно от стаята. Претендентът за графската титла на Дройтуич го гледаше с празен поглед и зяпнала уста. Върху лицето му бе изписан израз на нарастваща паника.

Две седмици след сензационните събития, описани току-що, дружката на Фреди Чок-Маршъл Тъби Бриджнорт реши, че е време избуялата растителност върху старата му куфилница да бъде поокастрена и пооформена. Затова след като взе шапката и бастунчето си в указаната последователност, той пое към „Хигиенен моден салон на Прайс“. Часът наближаваше един, а денят бе събота.