П. Удхаус - Джийвс и проблемите на Фреди

— Какви са тези глупости, дявол да го вземе? — загледа той с отвращение малкия ни гост.

Детето нададе вопъл, от който се разтресоха прозорците, и аз разбрах, че е време да пристъпя към конкретни действия. Изтичах до кухнята и се върнах с буркан мед. Хрумването ми се оказа на висота. Хлапето млъкна и се зае да размазва съдържанието на буркана по лицето си.

— Е? — настоя моят приятел, щом се възцари тишина.

Разясних му плана си. След известно време взе да включва. Угрижените бръчки се загладиха и за пръв път, откак бяхме пристигнали в Марвис Бей, той се усмихна почти щастливо.

— Бива си го планът ти, Бърти.

— Направо е бетон!

— Може и да излезе нещо — съгласи се Фреди.

Той отлепи хлапето от меда и го поведе със себе си.

— Елизабет трябва да е някъде на брега. И с тези думи тръгва да я издирва.

Мен ме изпълни нещо като доволство — мисля, че така се нарича това особено усещане. Силно съм привързан към добрия стар Фреди и ми стана адски приятно при мисълта, че скоро пак ще зафункционира нормално. Изтегнах се в шезлонга на верандата, запуших спокойно една цигара и изведнъж какво да видя — приятелят ми се връща обратно и — о, ужас! — хлапето беше все така с него.

— Какво стана? — попитах аз. — Не я ли откри?

— Открих я — отвърна той и се изсмя горчиво и тъжно, както пишат в книгите.

— Тогава…

Той се отпусна в един стол и изстена.

— Това тук не й е братовчед, идиот такъв! Изобщо нямат никаква роднинска връзка! Просто го срещнала на плажа, но никога преди не го е виждала!

— Ама как така — нали му помагаше да си строи пясъчен замък!

— Какво ме интересува? Тя изобщо не го познава!

Ех, помислих си аз, щом като съвременните момичета се хвърлят да строят пясъчни замъци с хлапета, които познават едва от пет минути, при това без да са били представени един на друг, както си му е редът, значи, всичко, което се говори за тях, е самата истина. Леконравни — за по-точна дума не можах да се сетя.

Споделих виждането си с Фреди, но той изобщо не ме слушаше.

— Чие е тогава това противно хлапе? — не се стърпях аз.

— Не знам. О, Господи, какво преживях! Единствената ми утеха е, че ще прекараш останалите години от живота си в Дартмурския затвор, осъден за отвличане на дете. В дните, когато има свиждане; ще идвам да ти се плезя и да се гавря с теб през решетките.

— Я ми разкажи всичко, старче — помолих го аз.

Той ми разказа. Доста време му трябваше, защото прекъсваше всяко изречение, за да се изразява красноречиво по мой адрес, но постепенно картината ми се изясни. Елизабет го изслушала като айсберг, докато той описвал подробно геройската си постъпка, след което — е, не че го нарекла лъжец, но му дала да разбере, че е жалък червей й отрепка. А той, развалина човешка, запълзял обратно заедно с детето.

— Имай предвид — заключи Фреди, — че целият замисъл е твой и единствено твой. Ако желаеш да се отървеш от присъдата или поне да ти опростят една-две години, върви веднага да дириш родителите на детето и да им го върнеш, преди да е довтасала полицията.

— Че кои са родителите му?

— Откъде да знам?

— Тогава къде живеят?

— Откъде да знам?

Оказа се, че и детето не знае. Рядко непросветено дете. Единственото, което успях да изкопча от него бе, че имал баща — и туй то! Очевидно и през ум не му беше минало по време на задушевен разговор със стария да го попита поне за името и адреса. Така че след като си изгубих десет минути, двамата с него се впуснахме по широкия свят без път и посока.

Трябва да ви кажа, че до този момент не бях и допускал, че е толкова трудно да възстановиш на любящите родители липсващото им дете. За мен и до ден днешен е неразгадаема тайна как изобщо залавят онези, които се занимават с отвличането на деца. Претърсих Марвис Бей по-основно от професионална хрътка, но никой не предяви претенции към хлапето. Пълната липса на интерес към него ме наведе на мисълта, че то само е отседнало в някоя вила. Попаднах на следи чак когато бях озарен от проникновено вдъхновение и попитах сладоледчията дали знае нещо по въпроса. Той явно беше имал нееднократно вземане-даване с малкия натрапник, защото ме осведоми, че се казвал Кегуърти и живеел заедно с родителите си във вила „Океански отдих“.

Значи, оставаше ми да открия „Океански отдих“. И най-сетне, след като посетих „Океански изглед“, „Океанска гледка“, „Океански бриз“, „Океанска вила“, „Океанско бунгало“, „Океанско кътче“ и „Океански дом“, аз попаднах и на „Океански отдих“.