П. Удхаус - Джийвс и скръндзата

— Викахте ли ме, сър?

— Ето те и теб, Джийвс!

— Да, сър.

— Да си родил някаква идея, Джийвс?

— О, да, сър. Откак проведохме последния си разговор, струва ми се, че попаднах на твърде удачно решение на проблема. Не искам да останете с впечатлението, че си позволявам прекалено много, сър, но според мен ние не взехме предвид потенциалните възможности на негова светлост като източник на доходи.

Бики се изсмя с така наречения глух, саркастичен смях — нещо средно между кудкудякане и скръбна гаргара.

— Не намеквам — продължи Джийвс — за вероятна възможност да принудим негова светлост да се раздели с някаква сума. Позволявам си да погледна на негова светлост в светлината на едно негово поне засега твърде неоползотворено качество, от което бихме могли да се възползуваме.

Бики ме погледна безпомощно. Но да си призная, и аз нищо не схващах.

— Не би ли могъл да ни го поднесеш в по-достъпен вид, Джийвс?

— Накратко ето какво имам предвид, сър: негова светлост е в известен смисъл видна личност. Жителите на тази страна, Съединените американски щати, проявяват натрапчивата склонност да се ръкуват със знаменитости — нещо, което не може да е убягнало от вниманието ви, сър. Затова ми хрумна, че може би вие или господин Бикърстет познавате хора, готови да заплатят скромна такса — да кажем два или три долара, — за да имат привилегията да бъдат представени на негова светлост, включително и да се ръкуват с него.

Бики нямаше високо мнение за този замисъл.

— Ти какво — мислиш, че ще намериш балами, които да се изръсят в брой само за да се ръкуват с вуйчо ми?

— Имам леля, сър, която плати пет шилинга на един младеж, за да доведе на чай в къщата й известен киноартист. Това придаде блясък на общественото й положение в квартала.

Бики се заколеба.

— Щом мислиш, че от това може да излезе нещо…

— Убеден съм, сър.

— Ти как смяташ, Бърти?

— Аз съм изцяло „за“, старче. Страхотно хрумване!

— Благодаря ви, сър. Имате ли още нужда от мен? Лека нощ, сър.

И той се стопи в далечината, а ние останахме да обсъдим подробностите.

До преди да се опитаме да използуваме стария Чизик като източник на доходи и през ум не ми беше минало какъв адски проблем е за разните борсови посредници да накарат обществеността да си развърже кесията. Сега вече, като прочета във вестника, че на борсата всичко е спокойно, направо сърцето ме заболява, защото за нас борсата наистина се оказа в голям застой. Нямате представа колко е трудно да заинтересувате публиката и да я накарате да се стича на тълпи към стария херцог. До края на седмицата единственото име, което успяхме да впишем в списъка, беше колбасарят от нашата улица, но той пък настояваше да ни заплати с нарязана шунка вместо в брой, така че ползата не беше кой знае каква. Светъл лъч се промъкна през облаците, когато братът на съдържателя на заложната къща, спохождана често от Бики, предложи десет долара, и то в аванс, за да го запознаем с дъртия, но сделката се провали, щом се оказа, че кандидатът бил анархист и възнамерявал да ритне стария Чизик, а не да се ръкува с него. При това, ако знаете какви усилия ми струваше да разубедя Бики, който бе готов да прибере парите и да остави събитията на естественото им развитие. Беше твърде склонен да гледа на брата на съдържателя на заложната къща като на почтен човек и благодетел на човешкия род.

Всичко щеше да се провали, ако не беше Джийвс. Не, няма и капка съмнение, че Джийвс е поне една класа над всички, дори цяла класа сам по себе си. По отношение на мозъка и изобретателността не съм срещал подобна надареност. Той се стече като петмез в стаята ми една заран заедно с чашата живителен чай и ми даде да разбера, че нещо е измътил.

— Мога ли да кажа нещо по въпроса за негова светлост, сър?

— Премиера няма да има. Решихме да зарежем всичко.

— Защо, сър?

— Нищо няма да излезе. Не можем да навием жива душа да дойде.

— Допускам, че мога да уредя тази страна на въпроса, сър.

— Да не искаш да кажеш, че си успял да навиеш някого?

— Да, сър. Осемдесет и седем джентълмена от град Бърдсбърг, сър. Аз подскочих от леглото и разсипах чая.

— Бърдсбърг ли?

— Бърдсбърг, щата Мисури, сър.

— Как успя да ги метнеш?

— Случи се така, сър, че снощи, след като ме осведомихте, че няма да си бъдете у дома, посетих една театрална постановка и между двете действия завързах разговор със зрителя от съседния до мен стол. Бях забелязал, че си е закачил на петлицата едно твърде декоративно украшение — голяма синя значка, на която с ярки червени букви пишеше „Ура за Бърдсбърг!“ — според мен крайно неразумно допълнение към вечерния тоалет на един джентълмен. За голяма моя изненада открих също така, че залата е пълна с джентълмени с подобна украса. Осмелих се да попитам каква е причината и бях осведомен, че тези джентълмени са група от осемдесет и седем души, пристигнали от град Бърдсбърг, щата Мисури. Посещението им в Ню Йорк, доколкото успях да разбера, било единствено с цел да се веселят и радват и моят събеседник доста подробно ме посвети в програмата от забавления, съставена за престоя им тук. Идеята да спомена за негова светлост ми хрумна, когато моят събеседник със значително задоволство и гордост ми съобщи, че част от групата им била представена на известен боксьор и се е ръкувала с него. С две думи, сър, уредих, ако одобрявате, разбира се, цялата група да бъде представена утре следобед на негова светлост.