П. Удхаус - Джийвс и скръндзата

— Не, сър.

Взех да проумявам защо бедният Бики беше постоянно затруднен. За случайния и непросветен наблюдател може да е голяма работа да имаш вуйчо херцог, но проблемът със стария Чизик беше, че въпреки огромното си богатство, въпреки че притежаваше, кажи-речи, половин Лондон и около пет графства на север от столицата, той беше прочут пестеливец, ако мога така да се изразя. Или, както американците ги наричат тези хора — невиждана скръндза. Щом като родителското тяло не е оставило нищо на Бики и той разчита на подаяния от дъртия херцог, значи, здравата го е закъсал. Но не мислете, че затова ме е търсил настойчиво — Бики никога не вземаше пари назаем. Твърдеше, че предпочита да има приятели и затова по принцип не крънкаше пари.

В този миг на вратата се позвъни и Джийвс отиде да отвори.

— Да, сър, господин Устър току-що се прибра — чух го да казва.

И Бики нахълта при мен с вид на човек, който ужасно се самосъжалява.

— Здрасти, Бики. Джийвс ми каза, че си се опитвал да ме откриеш. Какво има, момчето ми?

— Здравата съм я закъсал, Бърти. Трябва да се съветвам с теб.

— Говори, старче.

— Утре пристига вуйчо ми.

— Да, Джийвс ми каза.

— Той е херцог Чизик, ако не знаеш.

— Знам. Джийвс ми каза.

Бики ме изгледа стреснато.

— Джийвс, изглежда, всичко знае.

— Може да ти се вижда странно, но и аз точно това си мислех.

— Като толкова знае — мрачно продължи Бики, — да вземе да ми каже как да се измъкна от тази каша.

— Джийвс, господин Бикърстет е затънал в каша и иска да се притечеш на помощ.

— Много добре, сър.

Бики го изгледа недоверчиво.

— А бе… тя моята работа, Бърти… е от малко лично естество, тъй-да се каже — замънка той.

— На твое място не бих се притеснявал за това, старче. Бас ловя, че Джийвс вече знае всичко. Нали, Джийвс?

— Да, сър.

— Ъ? — остана Бики с отворена уста.

— Ако не греша, сър, вашата дилема е породена от факта, че не знаете как да обясните на негова светлост защо се намирате в Ню Йорк, а не в Колорадо.

Бики се затресе като малеби при силен вятър.

— Откъде, по дяволите, ти е известно всичко това?

— Преди да потеглим от Англия, случайно срещнах иконома на негова светлост. Той ме осведоми за разговора ви с негова светлост, който дочул случайно, когато минавал покрай вратата на библиотеката. Бики се изсмя горчиво.

— Е, щом като всички са запознати с личните ми проблеми, тогава няма какво да се опитвам да дискретнича. Дъртият ме изрита, Бърти, защото съм бил безмозъчен некадърник и безнадежден тъпанар. Заяви, че щял да ми изпраща месечни суми при условие, че се погреба жив в някаква дупка, наречена Колорадо, и изуча из основи фермерството, както го наричат тук, в някакво гнусно ранчо или ферма — не знам как му викат американците. Няма защо да крия, перспективата никак не ми допадна. Това би означавало да яздя коне, да паса крави и други подобни гадории. А в същото време, старче, имах вопиюща нужда от ежемесечните суми.

— Напълно те разбирам, момчето ми.

— Като стигнах Ню Йорк, тук ми се видя поносимо и реших, че няма да е зле да поостана. Затова телеграфирах на вуйчо, че съм попаднал на добър бизнес и няма защо да уча фермерство. Той писа, че е съгласен, и оттогава не съм мърдал от Ню Йорк. Вуйчо е останал с впечатлението, че печеля добре. И през ум не ми е минало, че ще му хрумне да довтаса. А сега какво да правя?

— Джийвс — казах аз, — какво, по дяволите, да прави господин Бикърстет?

— Разбираш ли — той ми изпрати телеграма, че ще отседне при мен — предполагам, за да не плаща за хотел. Нали се правех пред него, че живея охолно. Не мога да го посрещна в пансиона, в който съм отседнал!

— Измисли ли нещо, Джийвс? — попитах аз.

— До каква степен, сър, ако не ви задавам неудобен въпрос, сте готов да помогнете на господин Бикърстет?

— Бики, старче, за теб съм готов на всичко.

— В такъв случай бих предложил, сър, да заемете на господин Бикърстет…

— Не! — твърдо отряза Бики. — Никога не съм заемал от теб и един долар, Бърти, и нямам намерение да започвам. Може да съм пън, но се гордея с факта, че никому нищо не дължа. Разбира се, в това число не включвам търговците.

— Имах намерение да предложа, сър, да заемете на господин Бикърстет този апартамент. Господин Бикърстет ще създаде у негова светлост впечатлението, че той самият е негов наемател. С ваше позволение аз от своя страна ще създам впечатлението, че съм прислужник на господин Бикърстет, а не ваш. А вие уж сте отседнали тук като негов гост. Смятам, че ще намерите предложението ми за задоволително, сър.