П. Удхаус - Джийвс и съученичката

Той ме сграбчи за ръката и ние се заковахме на място. Напрегнато. С изблещени очи. Откъм пътя се дочуха гласове и само част от секундата ни беше достатъчна, за да разберем, че госпожа Бинго и Шайк си изясняват някои неща.

Никога преди не бях чувал истински, неподправен женски скандал и трябва да призная, че бях дълбоко впечатлен. По време на отсъствието ми събитията явно се бяха развили твърде мащабно. Двете приятелки бяха стигнали етапа, когато започват да се ровят из миналото и да вадят на показ мръсното си бельо. Госпожа Бинго тъкмо казваше, че Шайк никога нямало да влезе в отбора по хокей на трева в тяхната „Света Адела“, ако не се била подмазвала на капитана на отбора по такъв гаден начин, че като си спомнела дори сега, след толкова години, отново й се гадело. Шайк отвърна, че досега се била въздържала да спомене този факт, тъй като винаги била привърженичка на принципа миналото да се остави на мира, но ако госпожа Бинго си въобразявала, че тя не знаела, че госпожа Бинго била спечелила наградата по Светото писание, като вкарала контрабанда в изпитната зала списък на всички библейски царе, затъкнат в моряшката й блузка, то тя, госпожа Бинго, много се лъжела. Освен това, продължи Шайк, госпожа Бинго също така безкрайно се заблуждавала, като си въобразявала, че тя, Шайк, възнамерявала да остане още една нощ под покрива й. Тя, Шайк, била решила да я навести в момент на слабост, в момент на душевна доброта, тъй като била убедена, че тя, госпожа Бинго, е самотна и има нужда от интелектуална компания. А сега намерението й било, ако провидението се притече на помощ и я измъкне от тази трижди проклета кола, да хукне назад при куфарите си, да ги стегне и да отпраши със следващия влак, дори ако той е влакът, който разнася млякото и спира на всяка гара. Била готова и пеша да тръгне за Лондон, но не и да понесе още една нощ под покрива на госпожа Бинго.

Отговорът на госпожа Бинго беше многословен и красноречив и засегна факта, че през последния срок от пребиваването им в „Света Адела“ някоя си Симпсън й казала (на госпожа Бинго), че някоя си Уодзли й казала (на Симпсън), че Шайк, преструваща се на нейна приятелка (на госпожа Бинго), била споделила с нея (Уодзли), че тя (госпожа Бинго) не била в състояние да хапне една ягодка, без да се изприщи цялата, и не стига това, ами добавила и нещо по женски злобно за нейния (на госпожа Бинго) нос. Всичко можеше да се изрази с едно кратко: „Сега натрих ли ти го!“

Но когато Шайк взе да разказва как през живота си не се била смяла така, както когато прочела онази сцена от последния роман на госпожа Бинго, където момченцето на героинята умира от морбили, ние с Бинго разбрахме, че трябва да закрием събранието, преди да се е проляла невинна кръв. Джийвс се зададе с колата, Бинго измъкна от багажника бидон с бензин, скри го на удобно закътано местенце край пътя, след което ние зрелищно изскочихме пред смаяните жени.

— Привет, привет, привет! — жизнено се провикна Бинго. — Бърти ми каза, че нещо сте позакъсали.

— Ах, Бинго! — възкликна госпожа Бинго, а гласът й вибрираше от съпружеска любов. — Слава Богу, че дойде!

— При това положение — намеси се и Шайк — ще мога най-сетне да се прибера и да си опаковам багажа. Ако господин Устър ми позволи да се възползвам от колата му, неговият прислужник би могъл да ме откара навреме за влака в шест и четвърт.

— Нима ни напускате? — учуди се Бинго.

— Напускам ви!

— Ах, колко жалко! — рече той.

Тя се настани до Джийвс и двамата отпратиха. След заминаването им настъпи кратко мълчание. Тъмнината ми пречеше да видя добре, но усещах как госпожа Бинго се бори между любовта към своето другарче в живота и естествената нужда да му изкаже мнението си по въпроса за неговия пропуск да напълни сутринта резервоара. В крайна сметка природата надделя.

— Знаеш ли, котенце — започна тя, — какво си разсеяно! Пропуснал си да заредиш на тръгване колата. Нали ми обеща да налееш бензин, обич моя?

— Разбира се, че налях, агънцето ми!

— Но резервоарът е празен, зайче!

— Не е възможно, мацинко!

— Лора каза, че е съвършено празен!

— Лора е глупава коза! Бензин колкото щеш! По всяка вероятност са заяли зъбчатите колела на диференциала. И друг път се е случвало. Ей сега ще оправя всичко, но не ми се иска да мръзнеш тук, докато се човъркам из мотора. Защо не отскочиш до онази къща и да ги помолиш да те почерпят чаша чай.

От гърлото на госпожа Бинго се изтръгна немощен вопъл.

— Чай! — прошепна тя с пресъхнали устни.