П. Удхаус - Джийвс и съученичката

— Зарежи тая идея, Джийвс. Боя се, че не си проучил нежния пол с моята задълбоченост. За една жена пропуснатият обяд е празна работа. Женското отношение към обяда е известно с престъпното си лекомислие и нехайство. Голямата ти грешка, Джийвс, е, че си объркал обяда със следобедния чай. Както е известно, адът не познава нищо по-развихрено от жена, която си иска чая и няма как да го получи. Тогава и най-благият екземпляр от този човешки вид се превръща в експлозив, готов да се възпламени и от най-невзрачна искра. Но не и обядът, Джийвс. Не съм допускал, че тази проста истина не ти е известна — на човек с твоята общопризната и всеизвестна ерудиция!

— Несъмнено сте прав, сър.

— Виж, ако можеше да уредиш въпроса госпожа Литъл да се лиши от следобедния си чай… Но това са безумни и празни бленувания. Дотогава тя ще се е завърнала в родното гнездо, заобиколена от изобилие. Пътят е само един час с кола. Последното надбягване свършва преди четири. В пет часа госпожа Бинго ще е подгънала удобно крак пред масата и ще пирува с препечени филийки, обилно намазани с масло. Съжалявам, Джийвс, но замисълът ти от самото начало е обречен на провал. Никакъв шанс. Сапунен мехур.

— Оценявам по достойнство изтъкнатите от вас аргументи, сър. Казаното е съвършено вярно.

— За жалост е така. Но какво да се прави? Остава ни да се върнем при конете и да се опитаме да спечелим от залаганията един-два чувала злато.

Дългият ден, дето се вика, пълзеше към своя край. Не бих казал, че се забавлявах без задръжки. Бях твърде угрижен, ако разбирате какво искам да кажа. От време на време подбрани тълпи местни коне, явно болни от шап и яздени от дебели фермери, се опитваха да подтичват по пистата, но аз ги следях с безразлично око. Най-важното, за да навлезеш в духа на тези селски празници, е да си погълнал солиден калоричен обяд. Махни обяда и какво ти остава? Скука. Колко пъти през този ден ми минаха недоброжелателни мисли по джийвсов адрес! Той явно издишаше. И невръстно дете би се досетило, че от подобен замисъл нищо не може да излезе.

В края на краищата, щом като една средностатистическа жена твърди, че се е наобядвала обилно, след като е сдъвкала два макарона и половин еклер, как да очакваш от нея да тропне с крак, защото си я лишил от сандвич? И дума не може да става. Направо нелепо! Толкова тъпо, че нямам думи. Единственото, което Джийвс постигна с малоумните си опити да бъде изобретателен, бе да породи в мен усещането, че във вътрешностите ми се ровят кокошки, и непреодолимия копнеж да си бъда у дома.

Затова си представете облекчението, което изпитах, когато вечерните сенки взеха да се сгъстяват и госпожа Бинго обяви намерението си да закрие празненството.

— Ще имате ли нещо против да не присъствате на последното надбягване, господин Устър? — попита ме тя.

— Дори с удоволствие — сърдечно откликнах аз. — Последното надбягване не значи нищо в моя живот. Освен това вече съм спечелил шилинг и половина, а човек трябва да се откаже от залагането, докато салдото е положително.

— Ние с Лора решихме да се приберем у дома. Ще ми се по-раничко да седна на чашка чай. Бинго обаче иска да поостане, затова реших да ви помоля да ни закарате с нашата кола, а той ще се върне после с вашата заедно с Джийвс.

— Дадено!

— Знаете ли пътя?

— Да, разбира се. Все направо до завоя при езерото, а оттам се цепи право през полето.

— Оттам и аз го знам.

Изпратих Джийвс да докара колата и не след дълго вече се носехме бодро с нея. Краткият следобед бе на привършване и въздухът бе захладял. Вечерта се очертаваше мъглива — от онези, в които мислите на човек от само себе си се отклоняват по посока на горещия скоч с няколко капки лимонов сок. Натиснах газта до дъно и покрихме първите пет-шест мили за много добро време.

При езерото завих на изток и трябваше леко да намаля, защото се отклонихме по един доста неравен страничен път. Не познавам друго кътче на Англия, където човек да се чувства толкова извън географията, както в черните пътища на графство Норфък. От време на време срещахме по някоя и друга крава, но иначе светът бе изцяло на наше разположение.

Отново взех да си мисля за горещия скоч и колкото повече го мислех, толкова повече ме влечеше. Интересна работа обаче как се различават хорските мнения по въпроса какво трябва да се пие в такъв момент. Предполагам, че именно това има предвид Джийвс, когато говори за психологията на индивида. Има хора в моето положение, които биха гласували в полза на халба бира, а идеята на Шайк за ободрително питие се оказа — както тя подробно ми обясни на идване — чаша хладка вода или по липса на такава малко плодов ликьор, както го нарече тя. Той се получавал като се накисне шепа стафиди в малко студена вода и се прибавят четири капки лимонов сок. След това по всяка вероятност каниш приятелките си, организираш оргия и на другата заран погребваш труповете.