П. Удхаус - Джийвс и духът на Коледа

Изумително как хората се отплесват, свалят гарда си и стават слепи за смъртоносните опасности, които ги обкръжават. Давам ви честната си дума — до този момент и през ум не ми беше минало, че леля Агата всъщност крои черни интриги да ме реабилитира пред сър Глосъп с едничката цел да бъда приет повторно в лоното му, ако правилно се изразявам, и впоследствие да бъда принесен в жертва на Хонория.

— Господи, Джийвс! — промълвих аз, пребледнял като платно.

— Именно, сър.

— Значи според теб бях изложен на опасност?

— Да, сър. При това много сериозна.

Изведнъж ми хрумна нещо обезпокоително.

— Но, Джийвс, ако поразмисли на спокойствие, сър Родерик няма ли да стигне до убеждението, че моята цел е бил младият Тъпи и че промушването на грейката е просто младежка лудория по коледно време, когато от всички блика радост и доброжелателност? Да не вземе да махне с ръка и да отмине случилото се с бащинска усмивка и снизходително поклащане на главата? Млада кръв и прочие? Тогава целият ти труд ще отиде на вятъра.

— Няма, сър. Не допускам подобна евентуалност. Това може и да е била първоначалната реакция на сър Родерик Глосъп, но едва ли се придържа към нея след втория инцидент.

— Какъв втори инцидент?

— През нощта, сър, докато сър Родерик спял във вашето легло, някой се промъкнал в стаята и пронизал грейката му с неидентифициран остър предмет.

Нищо не проумях.

— Какво! Нали не допускаш, че сомнамбулствам?

— Не сър. Това е бил младият господин Глосъп. Срещнах го тази сутрин малко преди да дойда тук. Беше в приповдигнато настроение и живо се интересуваше за самочувствието ви след инцидента. Той не си дава сметка, че жертвата му е била сър Родерик Глосъп.

— Господи, Джийвс, какво изумително съвпадение!

— Моля, сър?

— Как е възможно на Тъпи да му щукне съвършено същата идея като на мен? Или по-скоро като на госпожица Уикъм. Това ако не е тайнство. Направо чудо на чудесата.

— Не съвсем, сър. Доколкото ми стана ясно, той е заимствал въпросната идея от младата дама.

— От госпожица Уикъм?

— Да, сър.

— Да не искаш да кажеш, че след като ме подкокороса да продупча грейката на Тъпи, тя е отишла и му е пошушнала в ухото да стори същото с моята?

— Точно така, сър. Младата дама притежава изострено чувство за хумор.

Аз седях като халосай по главата. Побиха ме тръпки при мисълта, че за една бройка да си предложа сърцето и ръката на момиче, способно на двойствена игра с честната любов на един силен мъж.

— Да не ви е студено, сър?

— Не, Джийвс, просто потреперих.

— Премеждието, ако ми позволите да изтъкна, сър, би могло да внесе допълнителна светлина върху възгледите, които споделих вчера с вас относно госпожица Уикъм. Макар че младата дама в много отношения е очароват…

Вдигнах ръка.

— Думите са излишни, Джийвс. Любовта е мъртва.

— Много добре, сър.

Седях известно време и разсъждавах.

— Значи вече си се срещал тази заран със сър Родерик Глосъп?

— Да, сър.

— Как ти се видя?

— Превъзбуден, сър.

— Как така превъзбуден?

— Емоционално разпален, сър. Изрази силно желание да се срещне с вас.

— Какво ме съветваш?

— Ако се измъкнете през задния вход веднага щом се облечете, сър, бихте могли да пробягате разстоянието до селото незабелязан от никого, а там ще наемете кола, която да ви откара в Лондон. Аз ще пристигна по-късно с вашия автомобил и багажа.

— Какъв ти Лондон, Джийвс! А моята безопасност? А животът ми? Нали там е леля Агата!

— Да, сър.

— Тогава?

Той ме изгледа с непроницаеми очи.

— Най-благоразумно ще постъпите, сър, ако напуснете Англия, която и без това не е особено приятна по това време на годината. Не бих си позволил да диктувам действията ви, сър, но тъй като за утре така или иначе имате резервация за Синия експрес за Монте Карло…

— Че ти нали анулира резервацията?

— Не, сър.

— Мислех, че си го сторил.

— Не, сър.

— Нали ти казах.

— Да, сър. Не мога да си обясня как съм пропуснал. Просто ми се е изплъзнало от ума.

— Нима?

— Да, сър.

— Добре, Джийвс. В такъв случай — здравей, Монте Карло!

— Много добре, сър.

— Предвид стеклите се обстоятелствата, голям късмет извадихме с твоята разсеяност.

— Твърде благоприятно се получи, сър. Ако изчакате малко, ще отскоча до вашата стая и ще ви набавя подходящ за бягане през полето костюм.

© 1930 П. Г. Удхаус

© 1997 Жечка Георгиева, превод от английски