П. Удхаус - Клуб „Анонимни ергени“

— Всичко това сигурно е така, но кога ще стигнеш до мен.

— Моля?

— Какво общо имам аз с кучето, ръката ти, кифличките, ягодовите сладка и разните му там други подробности?

— Съвсем близо сме и дотам — успокои го господин Траут. — Само исках да подготвя почвата за моето извинение. Това, което в правото наричаме установяване на причинно-следствените връзки. Ако не бях срещнал госпожа Бингъм и ако не бях прекратил членството си в Анонимните ергени, никога нямаше да се чувствам задължен да ти отправя това извинение.

Джо бе доста изнервен и тези дрънканици вече го вбесяваха.

— Какви са тия приказки за извинения? За какво ще ми се извиняваш? — извиси глас той.

— За това, че вчера ти сложих пургатив в чашата — въздъхна господин Траут.

В един от ранните си романи Роузи М. Банкс има пасаж, където описва реакцията на Клод Деламер, своя герой, който неочаквано открива, че годеницата му не го е мамила, както е предполагал. (Този, когото я е видял да целува, бил нейният брат от Австралия.) „Той се почувства така, пише тя, като че ли пред очите му е блеснала ослепителна светкавица.“ Същото се случи и с Джо Пикъринг, когато чу горните думи. Но докато Клод се изпълнил с радост, която едва не го разплакала, Джо подскочи като разгневен стършел и вратът му пламна сякаш изгорял на слънцето. Толкова титаничен бе справедливият му гняв, че не можеше да говори, само стоеше и издаваше звуци като празен сифон за сода. Това даде възможност на господин Траут да продължи.

— Да, чувствам, че ти дължа извинение, макар и да твърдя, че имам оправдание за своите действия. Ти се беше разприказвал за момичето с най-голям ентусиазъм, канеше се да я водиш на вечеря, а при това отиде на фризьор и маникюр. Естествено е един дългогодишен член на Анонимните ергени да реши, че няма време за губене и че само план „Б“ ще свърши работа. Бях воден от най-чист алтруизъм. Мислех си, че мисията ми е да те спасявам от самия теб. Представях си как ми благодариш по-късно със сълзи на очи. Откъде можех да знам, че ще срещна госпожа Бингъм и ще прогледна? Мога само да кажа, че съжалявам. Но, междувпрочем, нищо лошо не е станало. Трябва само да идеш при момичето и да й обясниш. Сигурно ще падне голям смях. Леле боже! — господин Траут погледна часовника си. — Толкова късно ли е станало? Трябва да хуквам.

И изчезна.

Липсата на Траут беше компенсирана един час по-късно от пристигането на Джери Никълс, който обяви, че баща му е заспал доста по-бързо от обикновено и така му е дал възможност да се постави в услуга на Джо в най-кратки срокове.

— И какво се е случило? — попита той.

На Джо не му трябваше много време да го осветли по въпроса. Основните факти бяха изложени подред. Беше влюбен в едно момиче, а то не искаше да говори с него. Джери се съгласи, че това положение не е много приятно.

— Кое е момичето?

— Сали Фич. Познаваш я. Дойде при теб в деня, в който бях в офиса ти във връзка с Луелин.

— А, наел едничката.

— Коя?

— Извикахме я, защото й бяха завещали двадесет и пет хиляди лири.

— Какво!

— Ти не знаеше ли?

— Разбира се, че не знаех. Господи, Джери, дали тя не мисли, че знам и я преследвам заради парите й?

— Невъзможно. Всяко момиче с капка мозък в главата би разбрало, че не си такъв човек. Самата честност, това си ти. Написано ти е на челото. Не, трябва да е заради нещо, което си направил. Всъщност, направил ли си нещо?

— Да, но мога да обясня защо.

— Разкажи ми всичко.

— Поканих я на вечеря и не отидох. Естествено това я е подразнило, но поне да ми беше дала възможност да обясня. А тя — не, та не.

— И какво е твоето обяснение?

— Тъкмо когато тръгвах към ресторанта, някой ми пуснал в чашата пургатив.

— Някой какво?

— Ми пуснал пургатив в чашата. Нали разбираш?

Лицето на Джери придоби измъчен вид. Беше ясно, че интелектуалното ниво на разговора му идва в повече.

— Май трябва да ми разкажеш историята на Пикъринг отначало, Джо. На този етап ми се вижда малко объркана.

Джо започна отначало, а Джери слушаше и кимаше разбиращо.

— Съвсем прав си — заключи накрая той. — Имаш добро обяснение. Мога да ти кажа, че много пъти в живота ми се е искало и аз да имам такова. Трябва да се обадим на това гълъбче още утре сутринта.

— Но тя не иска да ме види.

— Ще те види, ще те види. Планът е следният. Отиваме на адреса, звъним на звънеца, отваря се, шмугваме се вътре и готово. Казвам ние, защото аз ще бъда до рамото ти. И тогава й казваш за пургатива. Добре ли е?