П. Удхаус - Възходът на Мина Нордстрьом

„Какво по-просто от това да отскоча и да взема назаем всичко необходимо?“ — рекъл си господин Шнеленхамер, потупал жена си по ръката, осведомил я, че още нищо не е изгубено, изтичал до колата си и се метнал вътре.

Резиденцията на Айсидор Фишбайн се намирала само на стотина метра от неговата, така че господин Шнеленхамер скоро вече натискал спирачки пред нея. Когато влязъл вътре, приятелят му тъкмо си удрял главата в стената на всекидневната и немощно стенел.

— Да не се е случило нещо? — изненадал се господин Шнеленхамер.

— Случило се е, я! — потвърдил господин Фишбайн, потърсил неизползувано парче тапет и отново си заблъскал главата. — Днес следобед довтаса полицията и ми задигна всичко.

— Всичко?

— Е, без госпожа Фишбайн — отвърнал колегата със съжаление в гласа. — Тя е горе в спалнята с осем парчета лед в платнена торбичка на главата. Но иначе ми задигнаха всичко, до последната капка. Усойница, ето как мога да я нарека.

— Госпожа Фишбайн ли?

— Не, не госпожа Фишбайн. Камериерката. Онази Вера Пребъл. Само задето я прекъснах, когато стигна до „Ботуши, ботуши, ботуши тъпчат лицето на Африка“, да отиде, моля ти се, и да ме обади на полицията! А госпожа Фишбайн е поканила днес на вечеря сто и осемдесет души, начело с бившия крал на Руритания.

И пострадавшият прекосил стаята, за да си заудря главата в статуята „Гений, вдъхновяващ киноиндустрията“.

Всеки свестен човек се потриса, когато е принуден да наблюдава докъде може да падне друг човек, и първоначалната реакция на господин Шнеленхамер, като чул за това ново безобразие от страната на бившата си камериерка, била концентриран израз на ужас и отвращение. Ала веднага след това мозъкът, изградил „Колосал Ексквизит“, отново задействал.

— Единственото, което ни остава — казал той, — е да наминем покрай Бен Зицбаум и да вземем назаем от запасите му. В какви отношения си с Бен?

— В много добри — отвърнал господин Фишбайн и в погледа му проблеснала надежда. — Миналата седмица научих за него нещо, което ще му е ужасно неприятно, ако го раздрънкам.

— Къде живее?

— На Камдън Драйв.

— Хайде тогава — изкомандвал господин Шнеленхамер, който преди години бил продуцент на проникновена драма в осем части за двама мъже, влезли в бой на живот и смърт за любовта на една жена.

Скоро стигнали дома на господин Зицбаум. Влезли в дневната и с ужас се вторачили в търкалящата се по пода фигура, стиснала глава между ръцете си. Тя се търкаляла много бързо, но не дотолкова, че да не разпознаят в нея шефа на корпорацията „Зицбаум-Целулоид“. Спрян на единайсетата си обиколка и притиснат да даде обяснение, господин Зицбаум им разкрил, че една от последните му камериерки, Вера Пребъл, засегната от това, че я уволнил за предумишлено декламиране на произведения от госпожа Хемънс, обадила в участъка, че той, Зицбаум, укривал в мазето си вино и други спиртни напитки, и преди по-малко от половин час полицията му отмъкнала цялата колекция.

— И не говорете на висок глас — продължил нещастникът, — че ще се събудите госпожа Зицбаум. Тя спи с лед на главата.

— Колко парчета? — заинтересувал се господин Фишбайн.

— Шест.

— А на госпожа Фишбайн й трябваха осем — гордо съобщил съпругът на въпросната дама.

Така създалото се положение твърде лесно би обезкуражило и най-закоравелите киномагнати, но не и Джейкъб Шнеленхамер. Характерно за него било, че цялата мощ на интелекта му се проявявала именно в кризисните моменти на най-голямо затруднение. Той си представил как госпожа Шнеленхамер седи у дома и го чака и все едно, че през тялото му преминал високоволтов електрически заряд.

— Сетих се! — извикал той. — Хайде при Глуц от „Медула-Облонгата“! Никога не сме били на дружеска нога, но ако ти му отстъпиш Стела Свелт, аз — Орландо Бинг, а Фишбайн — феноменалното куче Оскар, мисля, че ще ни отпусне достатъчно, за да избутаме криво-ляво вечерта. Ей сега ще му звънна.

Изминали няколко минути, преди господин Шнеленхамер да се върне от телефонната кабина. Сподвижниците му с изненада забелязали радостен блясък в очите му.

— Момчета! — провикнал се той. — Глуц е заминал за уикенда заедно с цялото си семейство. Икономът и останалата прислуга се качили на колите си и отишли да се състезават по бързо каране. В цялата къща е останала само една камериерка. Разговарях с нея. Така че в края на краищата няма да ни се наложи да си отстъпваме звездите. Ще отидем с по една брадва и ще се самообслужим. За стотина долара — не повече — ще подкупим момичето. Ще каже, че е била горе, когато крадците са влезли, и нищо не е чула. Така ще се подредим идеално — хем ще си вземем колкото ни трябва, хем никакви разноски освен режийните, свързани с момичето.