П. Удхаус - Възходът на Мина Нордстрьом

И тя се залюляла напред-назад в горестна агония. После й хрумнала внезапна идея.

— А дали не предпочитате да ме видите в лека комедийна роля? Не?… Е, добре, няма какво да се прави… — И с леко отпускане на клепачите и помръдваш на мускулите на бузите си му показала, че се е примирила. — Както желаете. — После ноздрите й потръпнали и тя оголила кучешките си зъби, демонстрирайки „заплаха“. — Но последната ми дума е: „Ще видите!“

— Как така ще видя?

— Ей, така! Ще видите!

За миг господин Шнеленхамер усетил смътно безпокойство. Като всички киномагнати и той си имал около четирийсет и седем неприятни тайни, повечето от тях поверени на листа и писалката. Възможно ли е…

После отново си поел дъх. Всичките му лични документи били на сигурно място в банката. Изключено било това момиче да го държи по някакъв начин в ръцете си.

Той се излегнал на канапето, въздъхнал облекчено и се размечтал. Скоро си спомнил, че същата тази заран сключил сделка, благодарение на която подрязал крилата на двеста седемдесет и трима собственици на киносалони. Устните му се извили в доволна усмивка и Вера Пребъл била забравена.

Едно от преимуществата на живота в Холивуд е, че нямаш никакви проблеми с прислугата. Предлагането е напълно в крак с търсенето. Десет минути след като си изритал иконома през задната врата, приемникът на същия вече е спрял пред главния вход спортния си автомобил. Същото се отнася и за камериерките. На другия ден домашната машина на семейство Шнеленхамер вече се въртяла на нормални обороти. Нов иконом лъскал сребърните прибори. Нова камериерка вършела онова, което вършат камериерките, тоест нищо. В къщата царял мир.

На втората вечер обаче, когато след края на работния си ден господин Шнеленхамер влязъл в дневната, изпълнен само с мисълта за предстоящата вечеря, той се натъкнал на нещо като вихрушка в човешки облик. Явлението се оказало госпожа Шнеленхамер. Пионерка на нямото кино, тя спечелила на времето известност като „Царицата на бурните чувства“ и периодически се грижела мъжът й да не забравя отминалата й слава.

— Видя ли сега! — изревала тя.

Господин Шнеленхамер се озадачил.

— Какво е станало? — притеснено попитал той.

— Ти ли уволни Вера Пребъл?

— Ами че тя ми се изхахака в лицето!

— А знаеш ли какво е направила? Обадила е на полицията, че крием у дома алкохолни напитки, което противоречи на сухия режим, и днес следобед пристигнаха с един камион и отмъкнаха всичко!

Господин Шнеленхамер се олюлял. Ударът бил жесток. Кой не си обича избата?

— Всичко ли? — прошепнал той.

— До капка.

— И шотландското уиски?

— До последната бутилка.

— И джина?

— И джина, я!

Господин Шнеленхамер се подпрял на дивана.

— Но не и шампанското, нали? — изхриптял той.

— Всичките ни каси до една. А довечера ще ни дойдат на гости сто и петдесет души, начело с херцога.

Намеквала за херцог Уигън, който като всички английски херцози постоянно киснел в Холивуд.

— Знаеш ги херцозите колко са докачливи — продължила госпожа Шнеленхамер. — Казаха ми, че когато Лулубела Мехафис поканила миналата година херцог Къркъдбрайтсшир да прекара на вилата й един уикенд, той внезапно си грабнал шапката и си тръгнал преди края на втория месец само защото свършило тъмното шери.

Киномагнатите съобразяват светкавично. Там, където един по-слаб мъж би изгубил сума ти време да сипе цветисти епитети по адрес на госпожица Пребъл и да твърди за нея, че е усойница, която сгрял в пазвата си, господин Шнеленхамер съсредоточил цялата сила на великия си мозък върху жизнено важния въпрос — как да оправи вече стореното зло.

— Слушай — рекъл той. — Не е чак толкова страшно. Сега ще се обадя по телефона на нашия контрабандист и той за нула време ще ни достави колкото си искаме алкохол.

Ала не взел предвид онова особено нещо, което витае във въздуха на Холивуд и което неотразимо привлича към киното и куцо, и сакато. Когато най-сетне се свързал с дома на контрабандиста, той не бил там. В момента се снимал поредният епизод от „Разбити сърца“ и контрабандистът на алкохол се трудел с пот на чело в ролята на англикански епископ. Секретарката му казала, че не бивало да го безпокоят, защото много се разстройвал, когато му прекъсвали играта.

Господин Шнеленхамер опитал втори контрабандист, после трети. Всички били на снимачните площадки.

Тъкмо започнал да се отчайва, когато се сетил за стария си приятел Айсидор Фишбайн и тъмата на душата му била прорязана от светъл лъч. По една голяма и щастлива случайност двамата с президента на „Перфекто-Фишбайн“ в момента били в отлични отношения, тъй като вече няколко седмици не си били погаждали гадни номера. А господин Фишбайн се славел с една от най-добре снабдените изби в Калифорния.