П. Удхаус - Всички да помагаме на Бинго!

Едро червендалесто лице изгря на прозореца над мен.

— Ей, ти!

— Ха! — отвърнах аз, но в движение.

А докато се качвах в таксито, се заклех, че това е последната услуга, която върша на младия Бинго!

Същото споделих с Джийвс, без да се скъпя на силни думи, когато най-сетне се прибрах на безопасно място в апартамента си. Бях седнал с чаша в ръка и с крака, вирнати върху поличката над камината.

— Никога повече, Джийвс! Никога!

— Е, сър…

— Не, казах! Никога!

— Да, но…

— Какво искаш да кажеш с това „Да, но“?

— Господин Литъл, сър, умее тъй сладкодумно да убеждава, а вие, ако позволите да забележа, сте по характер услужлив и отстъпчив…

— Нали не допускаш, че Бинго ще има безочието да се опита отново да ме забърка в някое смрадливо начинание?

— Бих казал, сър, че това е повече от вероятно.

Аз бързо свалих крака от полицата.

— Джийвс, какво ме съветваш?

— Бих ви препоръчал, сър, да смените обстановката.

— Да го духна?

— Да, сър. Бих си позволил да ви посъветвам да промените мнението си и да се присъедините към господин Джордж Травърс в Харъгит.

— Джийвс!

— Там поне ще бъдете извън всякаква опасност, сър.

— Може и да си прав — замислено казах аз. — Да, вероятно си прав. Какво е разстоянието от Лондон до Харъгит?

— Двеста и шест мили, сър.

— Достатъчно. А има ли влак днес следобед?

— Да, сър. Ще успеете да го хванете.

— Дадено тогава. Хвърли най-необходимото в една чанта.

— Вече съм опаковал багажа ви, сър.

— Ха! — рекох аз.

Никога няма да проумея как става така, че Джийвс винаги е прав.

На гарата се опита да ме поободри с уверението, че в Харъгит много ще ми хареса, и взе, че се оказа прав! Не бях взел предвид обстоятелството, че там ще се озова сред народ, който се лекува, докато аз самият няма какво да лекувам. Ако знаете само какво уютно успокояващо чувство на самодоволство изпитва човек в такива случаи.

Вземете например чичо Джордж. След като го прегледа, лекарят му нареди да стои настрана от всякакъв алкохол, да се явява всяка сутрин в безбожни зори — точно в осем и половина, в Кралската водна зала и да поглъща дванайсет унции солена топла минерална вода, богата на сяра и магнезий. Така както ви го казвам не е кой знае какво, но по същество вкусът е на престояли на слънце миналогодишни яйца, разбити в затоплена морска вода. Затова мисълта, че чичо Джордж, който ме бе тормозил жестоко в детските ми години, е принуден да скача от леглото в осем и половина, за да поглъща гореописаното неназоваемо, ме изпълваше всяка заран с кротко доволство и признателност.

В четири часа следобед трябваше да повтори процедурата, а щом слънцето залезеше, сядахме да вечеряме двамата и аз се отпусках назад в удобния стол, сръбвах си отлежало френско винце и слушах подробните му описания за вкуса на лековитата вода. Това е идеалът ми за живот в много отношения.

Често успявах да вместя чичо в дневния си ред и да го придружа до Кралската зала за следобедната доза, защото ние Устърови за нищо на света няма да пропуснем такъв разкошен повод за смях и веселие. Докато се наслаждавах един ден на изпълнението на чичо, някой произнесе името ми и кого да видя — леля Далия!

— Здрасти! — казах. — Какво правиш тук?

— Пристигнахме вчера с Том.

— И Том ли е на лечение? — попита чичо Джордж и надзърна с надежда над чашата си.

— Да.

— А ти?

— И аз.

— Ах! — въздъхна чичо Джордж щастливо, преглътна последната капка и тъй като лекарят предписваше веднага след това енергична разходка, забързано ни изостави.

— Не допусках, лельо, че ще успееш да се измъкнеш от вестника. Чувай — осени ме внезапно приятна мисъл, — да не е фалирал?

— Да е фалирал? Откъде накъде? Една приятелка го надзирава, докато съм тук. Сега „Будоарът“ тъкмо стъпи на твърда почва. Том ми даде две хилядарки и каза, че само да поискам, щял да отпусне и повече. Затова успях да закупя серийните права на „Откровени спомени за един дълъг живот“ на лейди Баблъкхайт. Ако знаеш какво представляват, Бърти! Сто на сто ще удвоят тиража и ще хвърлят в истерия половината лондонско Общество.

— О! — казах аз. — Значи при теб всичко е по мед и масло. Щом като си успяла освен статията на госпожа Литъл да закупиш и „Откровените спомени“…

— Да не чувам да споменаваш името на тази жена!

— Че нали бяхте в отлични отношения!

— Вече не сме. Можеш ли да си представиш, че тя отказа категорично да ми предостави статията, която лично аз й поръчах…