П. Удхаус - Всички да помагаме на Бинго!

— Чу ли, Джийвс? — попитах.

— Да, сър.

— Положението е сериозно.

— Да, сър.

— Трябва да се притечем на помощ.

— Да, сър.

— Хрумна ли ти нещо?

— Да, сър.

— Какво? Вече?

— Да, сър.

— Бинго — рекох аз, — слънцето още свети. На Джийвс нещо му е хрумнало.

— Джийвс — каза младият Бинго с треперлив глас, — ако ме измъкнеш от това кризисно положение, искай от мен всичко, дори половината ми кралство.

— Вашият проблем, сър — произнесе Джийвс, — съвпада до голяма степен с друга една мисия, с която бях нагърбен неотдавна.

— В какъв смисъл? — не разбрах аз.

— Госпожа Травърс ми се обади малко преди да ви внеса чая, сър, и много настоя да направя всичко възможно да убедя готвача на господин Литъл да напусне службата си в дома му и да се присъедини към нейния персонал. Оказва се, че господин Травърс останал запленен от способностите на споменатия готвач и цяла нощ възхвалявал неговата изумителна дарба.

Бинго нададе агонизиращ вой.

— Какво! Нима тази лешоядка се опитва да ни задигне Анатол!

— Да, сър.

— След като нагъва нашия хляб със сол?

— Боя се, сър — въздъхна Джийвс, — че когато става дума за готвачи, дамите нямат и зачатъчно чувство за морал.

— Момент, Бинго — намесих се аз, тъй като приятелят ми явно възнамеряваше да се впусне във възмутено многословие. — Кажи ми, Джийвс, как се вписва този пладнешки обир в нашия проблем?

— От личен опит ми е известно, сър, че никоя дама няма да прости на друга дама отнемането на добър готвач. Аз съм убеден, че ако успея да увенчая с успех поръчката, с която госпожа Травърс ме нагърби, в отношенията между двете дами ще настъпи незабавен ледников период. Госпожа Литъл, убеден съм в това, ще бъде тъй разстроена от постъпката на госпожа Травърс, че ще откаже да направи принос към нейния вестник. По този начин от една страна ще ощастливим госпожа Травърс, а от друга ще постигнем непубликуването на материала. Ако ми позволите да се изразя иносказателно, сър, ще убием с един камък два заека.

— Разбира се, че можеш да се изразяваш иносказателно, Джийвс — сърдечно разреших аз. — Аз пък от своя страна ще добавя, че този твой замисъл е сред бисерите, породени от завидния ти мозък.

— Ама не, чакайте, таквоз, един момент — заблея разстроеният Бинго. — Старият Анатол, искам да кажа, как така, и дума да не става, той е единствен по рода си!

— Нещастнико, ако Анатол беше некадърен, целият ни план се обезсмисляше — напомних му аз.

— Да, ама… таквоз! Той ще ми липсва. Страшно ще ми липсва! Животът без Анатол какво е?

— Господи! — потресох се аз. — Нима в подобен кризисен момент, когато животът ти и без това не струва колкото повърнатото от болно куче, ти мислиш единствено за чревоугодство и епикурейски наслади?

Бинго въздъхна тежко-тежко.

— Добре, дадено. Случаят явно плаче за хирургическия скалпел. Но да знаете, че ще режете от живите ми телеса! И ще късате сърцето ми! Хайде, Джийвс, изпълнявай. А утре сутрин ще намина да видя какво имаш да докладваш.

И младият Бинго си излезе с наведена глава, един смазан човек.

На другата сутрин обаче се яви рано-рано, цъфтящ от жизнена сила. Всъщност часът на появата му беше толкова безбожен, че Джийвс съвсем справедливо не му позволил да наруши заслужения ми отдих. Когато вече бях в състояние да давам аудиенции, двамата с Джийвс си бяха побъбрили сърдечно в кухнята и когато Бинго допълзя до покоите ми, веднага ми стана ясно, че нещо не е наред.

— Отменя се мероприятието — пльосна се той върху леглото ми.

— Отменя ли се?

— Да, ще трябва да зачеркнем от дневния ред цялата история с кражби на готвачи. Джийвс разговарял снощи с Анатол и той отказал да ни напусне.

— Нима на леля Далия не й е стигнал акълът да му предложи поне два пъти повече, отколкото получава при вас?

— Ако е въпросът, тя му казала сам да си определи заплатата, но той въпреки това й духнал под опашката. Бил влюбен в нашата камериерка.

— Че вие нямате камериерка!

— Как да нямаме!

— Не съм я виждал. Снощи вечерята ни поднесе местният гробар, съдейки по вида му.

— Не, това беше местният зарзаватчия, който идва да помага в домакинството при нужда. А камериерката е в отпуска — или поне беше до снощи. Върнала се десет минути преди Джийвс да се обади на Анатол и той бил тъй приповдигнат и възхитен, че и съдържанието на Монетния двор не би го придумало да се раздели с нея.

— Ама че сте глупави всички — казах аз с чувство за превъзходство. — Учудвам се направо, че човек с умствените възможности на Джийвс не се е сетил преди мен. Просто леля Далия трябва да наеме и камериерката, не само Анатол. По този начин няма да се разделят.