П. Удхаус - С Бинго всичко е наред

Един Образ и един Симпатяга седяха в пушалнята на „Търтеите“ на по една бърза цигара точно преди обяд, когато някаква Скица се надигна от стола си пред писалището в ъгъла и се приближи до тях.

— Как се пише — непунусимо или непуносимо? — попита ги той.

— Непуносимо — обясни Симпатягата. — Защо питаш?

— Пиша протестно писмо до управата на клуба. Обръщам им внимание върху непоносимото поведение… Боже мой! Ето пак! — възкликна нещастникът и лицето му се изкриви конвулсивно от мъка.

Отвън в коридора свеж младежки глас изригна в жизнерадостна песен с доста сложни извивки. Образът наклони ухо и се заслуша в песента, която заглъхна по посока на трапезарията.

— Кой е славеят? — заинтересува се той.

— Бинго Литъл, мътните да го отнесат! Напоследък само пее. Това е поводът, по който пиша протестното писмо до управата — непоносимо досадната му бодрост. И не става дума само за пеенето му. Той тупа хората по гърбовете! Ето ни — вчера се промъкна зад мен в бара, халоса ме между лопатките и изкрещя „Аха!“. Как да не се задави човек! Как се пише — непристанно или нипристанно?

— Непристанно — не се поколеба Симпатягата.

— Благодаря.

И Скицата се върна при писалището. Образът беше озадачен.

— Странно — произнесе той. — Много странно. С какво ще обясниш това Бингово поведение?

— С най-обикновена жизнерадостност.

— Но нали е женен! Доколкото си спомням, ожени се май за някаква писателка.

— Точно така. Роузи М. Банкс, авторка на „Обикновено момиче“, „Мървин Кийн“ и „Това се случи през май“. Много е популярна. Доколкото знам, доста добре печели от перото си.

— Не знаех, че женените са жизнерадостни.

— Не всички, разбира се. Но бракът на Бинго е изключително щастлив. На него и на по-добрата му половинка от самото начало им потръгнало като на двойка гургулички в меден месец.

— Въпреки това не е редно да пляска хората по гърбовете.

— Говориш така, защото не си запознат с фактите. Бинго не е някакъв лекомислен гърбоплескач. Но наскоро се размини на косъм със страшна участ и оттогава не е в състояние да се сдържа. Беше на косъм от сериозни неприятности в семейното гнездо…

— Нали току-що каза, че в гнездото му всичко е както при гургуличките?

— Така е. Но дори в такива случаи женското птиче може да се самозабрави и да започне да си налага волята наляво и надясно. Ако госпожа Бинго бе научила за Бинго онова, което насмалко щеше да научи, то би й дало храна за натяквания до края на брачния им живот. Тя е много мило момиче, но жените са си жени и аз не се съмнявам, че до деня на златната им сватба не би съумяла да се въздържа от постоянни подмятания. Бинго е на мнение, че се е отървал от съдба, по-страшна дори от смъртта, и аз нямам никакви основания да не му вярвам.

Всичко започнало една заран, когато Бинго, след като разходил пекинеза, се завърнал в родното гнездо за обяд. Тъкмо се опитвал да балансира един чадър на върха на носа си — любимо негово занимание — и госпожа Бинго излязла от кабинета си със свъсени вежди и с две мастилени петна на брадичката.

— А, ето те и теб — рекла. — Бинго, бил ли си в Монте Карло?

Бинго не можел да не се смръщи болезнено при тези думи. Без да иска, жена му докоснала оголен нерв. Мечтата в живота му била да отиде в Монте Карло, защото си имал система, която безпогрешно щяла да обере казиното. Но както знаеш, за женения мъж едва ли има по-недостъпно място от Монте Карло.

— Не — отвърнал той тъжно-тъжно. След това обаче характерното за него слънчево настроение възтържествувало. — Гледай, стара приятелко в живота! Слагам, значи, чадъра по този начин. След това, като запазвам безупречно равновесие, аз…

— Искам веднага да заминеш затам — продължила госпожа Бинго.

Бинго изтървал чадъра. Твърди, че ако в този миг жена му го духнела, щял да се срути. За миг му се сторило, че сънува приказен сън.

— Трябва ми за книгата. Искам да вмъкна малко атмосфера.

Бинго веднага схванал основното. Госпожа Бинго била споделила с него проблема с атмосферата. Вече бил запознат с факта, че в днешно време не можеш да произвеждаш приходоносна бързоликвидна литература, без да вмъкнеш местен колорит. Клиентите станали ужасно придирчиви. Прекалено много поназнайвали вече. Малко да рискуваш с мизансцена и преди да си кажел „здрасти“, вече си се оплел и започваш да получаваш злонамерени писма, които започват с думите: „Драга госпожо, известно ли ви е…“