П. Удхаус - С Бинго всичко е наред

Тъкмо преживявал този неописуем удар под кръста, когато някакъв глас зад гърба му извикал: „Ето къде си бил!“ и обръщайки се, Бинго застанал лице в лице с госпожа Бинго.

Стоял той и се зверел насреща й с изцъклени очи, а сърцето му подскачало в гърдите като нажулен с коприва балетист. За миг, както ми каза по-късно, останал с впечатлението, че това не е същество от плът и кръв. Помислил, че в Лондон сигурно е била прегазена от автобус или друго превозно средство и сега духът й е дошъл да му докладва за случая, както обикновено правят духовете.

— Ти! — възкликнал той като герой от мелодрама.

— Току-що пристигнах — осведомила го бодро госпожа Бинго.

— Не знаех… че се каниш да идваш.

— Реших да те изненадам — изчуруликала съпругата, все така преливайки от жизнерадост. — Като разправих на Мили Пронгъл за новата си книга, тя ме осведоми, че напразно си правя труда да проучвам атмосферата в Казиното, тъй като кракът на човек като лорд Шипборн, моя герой, никога не би стъпил там — той би играл на рулетка в тукашния Клуб на спортсмените. И тъкмо да ти телеграфирам да се прехвърлиш там да проучиш атмосферата, и госпожа Кари Мелроуз Бил взе, че се подхлъзна на бананова кора насред улицата и си изкълчи глезена, обядът беше отложен и нищо вече не можеше да ми попречи да дойда лично. Затова — ето ме! Ах, Бинго, миличък, нали е чудесно!

Бинго се разтресъл от вратовръзката до чорапите си. Той лично би се въздържал от употребата на прилагателното „чудесно“. В същия миг госпожа Бинго най-сетне осъзнала, че любимият й прилича на труп, престоял ден-два навън на дъжда.

— Бинго! — възкликнала тя. — Какво ти е?

— Нищо ми няма — промърморил нашият приятел. — Какво може Да ми има? Какво искаш да кажеш?

— Имаш вид на… — Госпожа Бинго била пронизана от съпружеско подозрение. — Да не си играл комар?

— Не, не — побързал да я увери Бинго. Той много държи на точната дума, а изразът „играя комар“ според него предполагал, че на човека е бил предоставен някакъв шанс да спечели. А той просто бил връчил малкото си налични средства на управата на Казиното. На това му се вика дарение или благотворителна дейност, а не „игра на комар“. — Не, не — вече по-уверено повторил той. — Ни най-малко.

— Толкова се радвам. Впрочем намерих писмото на Дора Спърджън в хотела. Пише, че изпраща брошката. Сигурно ще се получи днес следобед.

Нежният дух на Бинго бил окончателно смазан. Разбрал, че това е краят. С изключение на скромното слово, с което щял да си признае всичко, нямало какво друго да каже. И тъкмо взел да го съчинява наум и стигнал до няколкото встъпителни слова, започващи с „виж, миличко“, и погледът му случайно попаднал върху зеленото сукно и там на „черно“ се мъдрела купчинка чипове на стойност не по-малко от три хиляди и двеста франка — или погледнато от друга гледна точка, не по-малко от четирийсет английски лири по тогавашния курс! И докато ги съзерцавал и се чудел кой ли от късметлиите, насядали около масата, е напреднал дотам в играта, крупието в дъното срещнало погледа му и поздравително му се усмихнало, както правят крупиетата, надявайки се спечелилият луди пари да им подхвърли щедър бакшиш.

И Бинго, разтърсен до основи, в същия миг осъзнал, че това богатство е негово. Това било нарастването на печалбата, натрупана от последните му сто франка.

Защото той съвсем бил забравил, че когато излезе нулата, онези, заложили на цифри, колони и тям подобни, получават един през сурата, докато залозите на „червено“ и „черно“ остават, както се казва, в „затвора“ — тоест просто се оттеглят и чакат резултата от следващото завъртане на колелото. Ако се падне техният цвят, те отново излизат на бял свят.

Винтовите сто франка били на „черно“ и нулата ги вкарала в „затвора“. Но след това очевидно отново излязло „черно“ и те продължили играта. А тъй като той не ги потърсил, те продължили да стоят там и докато той си беседвал мирно с госпожа Бинго за разни брошки, колелото внезапно се преобразило от Уфи Просър на Дядо Коледа. Черният цвят излязъл седем поредни пъти, поставяйки Бинго в положението, в което би трябвало да го постави собствената му система — тоест да удвоява залога при печалба. В резултат, както казах, плячката вече възлизала на колосалната сума четирийсет лири — повече от два пъти, отколкото му трябвало, за да изплати дълговете си и да погледне света отново в очите.

Облекчението било тъй необхватно, че Бинго за малко да изпадне в несвяст. И тъкмо да посегне и да напъха парите в джобовете си, за да заживее щастливо — и дори заел изходна позиция за лъвския си скок, — той осъзнал препятствието. С други думи, ако го сторел, всичко щяло да излезе наяве. Госпожа Бинго щяла да разбере, че е играл комар, скоропостижно щяла да установи източника на средствата му и семейното гнездо, дори да не се разбиело, щяло да се нажежи като вътрешността на току-що опечен картоф.