П. Удхаус - Иконом за един ден

— Не говори празни приказки, скъпи мой.

— Нима ме обвиняваш, че дрънкам глупости? — засегна се лордът.

— Невъзможно е да се е влюбил в мен от пръв поглед.

— Защо?

— Защото любов от пръв поглед не съществува!

— Така ли мислиш? Ако се наредят една до друга всички жени, в които съм се влюбвал от пръв поглед…

— Сигурна съм, че грешиш.

— Младежът си призна.

— Какво!?

— Честна дума. След като ти излезе, го погледнах в очите и попитах: „Влюбен си в нея, а?“.

— Не е вярно, нали? — възкликна Ан.

— Вярно е.

— Но защо го направи?

— Исках да получа от сигурен източник потвърждение на подозренията си. Когато ти е необходима информация, пий направо от извора!

— Какво отговори той?

— Каза „да“.

— Май не е от разговорливите. Отговорът е доста лаконичен, не мислиш ли?

— Директният въпрос изисква директен и немногословен отговор. „Влюбен си в нея, а?“ — попитах, а младежът отвърна: „Да.“ Кратко и ясно, без увъртания. Гледай да не го изпуснеш. Едва ли ще срещнеш толкова симпатичен младеж. От пръв поглед много ми допадна.

— Изглежда, забравяш, че съм сгодена за Лайънел.

— Лайънел ли? Сигурно нямаше да му обърнеш внимание, ако не беше красив като манекените, които се мъдрят по витрините на магазините. Забелязал съм, че жените са неспособни да дадат правилна преценка на характера и се подвеждат по външния вид. Дай ми две буци въглища и малко глина и ще създам много по-достоен човек от Лайънел Грийн. Да му се не види, ще ми се вчера да бях в съда, за да видя как онзи адвокат прави на пух и прах любимия ти!

Ан удари спирачки. Намираха се в началото на алеята за коли, водеща към Шипли Хол. Лордът смръщи вежди и си помисли, че по разбираеми причини не е желателно да го видят в компанията на секретарката, но все пак племенницата му може да го остави по-близо до сградата.

Ала макар да беше пълна противоположност на Мъртъл Шусмит, тя споделяше мнението на бившата годеница на Джеф, че мъжете трябва да бъдат наказвани заради простъпките си.

— Слизай, скъпи! — изкомандва.

— Защо, още сме далеч от сградата!

— Слизай веднага! Дано те нападнат побеснели охлюви и да те изпохапят! Знаеш, че мразя да злословиш по адрес на Лайънел.

— Нямаше да ти е неприятно, ако дълбоко в себе си не осъзнаваше, че имам право.

— Вън! — изсъска Ан. — Дано не само да те изпохапят, ами да те набодат с рогцата си!

Лорд Уфнам слезе от колата — или по-точно — свлече се като вековно дърво, повалено от брадвата на дървар, а девойката подкара по алеята. Отново се беше замислила и машинално хапеше долната си устна. От ума й не излизаше онзи сатана в човешки образ, наречен Джеф Милър. Питаше се дали някога съдбата ще й предостави възможност да се запознае с него и да го постави на мястото му.

Надяваше се, че някой ден щастието ще й се усмихне.

Сенките на вековните дървета, издигащи се от двете страни на алеите в градината, пропълзяваха по прилежно окосената морава, когато таксито, което Джеф беше взел от гарата, спря пред входната врата на Шипли Хол. На позвъняването откликна лорд Уфнам, който вече се беше превъплътил в ролята на иконом и посрещна госта с подобаващото на поста му надменно изражение.

— Здравейте отново — поздрави го младежът с фамилиарността на човек, който среща стар приятел. — Вече сте на поста си, а? Дайте ми десет минути да се запозная със страшилището на Черния континент, после ще се уединим в покоите ви, за да се подкрепим с чаша портвайн.

— Сър? — Изреченото с леден тон обръщение и придружаващият го недоумяващ поглед подсказаха на Джеф, че пред него стои великолепен актьор. Очевидно когато изпълняваше задълженията си на иконом, лорд Уфнам не позволяваше дружеският разговор, състоял се само преди няколко часа, да влияе на изпълнението на ролята му. Когато бе в центъра на общественото внимание, той беше Кейкбред, само Кейкбред и нищо друго освен Кейкбред. Сякаш леден душ поля младежа, който веднага промени линията си на поведение, съобразявайки се със студеното и официално изражение на мнимия иконом.

— Госпожа Корк вкъщи ли е? — запита бързо.

— Да, сър. За кого да предам?

— Казвам се Ейдър.

— Последвайте ме, сър.

Джеф тръгна по коридора по петите на лорд Уфнам, който се движеше така, сякаш е глътнал бастун, а изражението му оставаше все тъй резервирано. Вървяха мълчаливо, тишината се нарушаваше само от скърцането на излъсканите до блясък обувки на „иконома“. Спряха пред една врата, той почука и отвори. До слуха на Джеф долетя плътен женски глас — дамата говореше с презрение за качествата на слоновете самци. След секунда той застана лице срещу лице с прочутата ловджийка.