П. Удхаус - Изпитанието на Тъпи

— Казах, че се получи телеграма за теб. Реших, че може да е важна.

Той изпръхтя с много горчивина.

— Да не би да смяташ, че ми е само до телеграми?

— Може да е жизненоважна — настоях аз. — Ето я.

Само че, не знам дали разбирате, нищо подобно. Как е станала тая работа представа си нямам, но по всяка вероятност при преобличането я бях оставил в джоба на другото сако.

— Божичко — изохках аз. — Забравил съм я.

— Няма значение.

— Има! Вероятно съдържа нещо, което трябва да бъде прочетено още сега. Искам да кажа незабавно. Хайде, сбогувай се надве-натри с наказателния отряд и бързо да се прибираме.

Той повдигна вежди. Или поне предположих, че ги е повдигнал, защото калта по челото му се нагъна, сякаш под повърхността й се случваха неща.

— Нима допускаш — ледено изрече Тъпи, — че ще се измъкна, докато Тя ме гледа? Как не! Пък и — продължи той с бавна замисленост — няма сила на този свят, която да ме помръдне от игрището, преди да съм изкормил онзи риж върколак. Направи ли ти впечатление как ме атакува, когато топката не е у мен?

— Това не е ли редно?

— Не е, разбира се. Затова го очаква кървава разплата. Писна ми. Оттук нататък ще тропна с крак и ще наложа властно присъствието си.

— Малко не съм наясно с правилата на това забавление, но дали не би могъл да го ухапеш?

— Ще опитам, пък да видим — промълви Тъпи, доволен от хрумването ми.

В този момент се върнаха двамата, изнесли ковчега, и всеобщите бойни действия се възобновиха по цялата фронтова линия.

Малко отмора и поемане на въздух вършат чудеса със скапания спортист. В мръсното дело, подхванато наново след краткия отдих, се вляха много свежи сили, та беше удоволствие да ги наблюдавам. А Тъпи бе душата на компанията.

Знаете ли, ако виждаш един човек само по купони, обяда, конни надбягвания и в безделно размотаване из хорски имения, изобщо не получаваш представа за неговите скрити дълбини. Макар да познавах Тъпи Глосъп, откак помнех себе си, ако ме бяха попитали за него, бих го охарактеризирал като пацифист по природа и кротък като даденост. А ето, че го гледах как търчи напред-назад с огън, бълващ от ноздрите, и определено се изживяваше като опасност за движението по пътищата.

Насърчаван от факта, че съдията или бе привърженик на философската школа да не пречиш на ближния да прави, каквото му скимне, или свирката му се бе задръстила с кал, в резултат на което следеше играта с миролюбива непричастност, Тъпи се прояви крайно впечатляващо. Дори на мен, дето хабер от понятие си нямам за тънките страни на ръгбито, ми стана ясно, че ако Хокли-насред-Местън желае успешен завършек, то трябваше с цената на всичко да очисти Тъпи, при това час по-скоро. И едно мога да кажа за хоклинасредместънци: в опитите си да убият Тъпи те не пожалиха ни усилие, ни средства, а рижият бе направо всеотдаен. Ала Тъпи се оказа издръжлив. Всеки път, когато опозицията го смилаше в тинята и сядаше върху главата му, той се издигаше над мъртвото си „аз“ към нови, неподозирани висоти. И дори успя да вида сметката на рижия.

Не знам как точно осъществи това, защото вече падаше здрач, пък и мъгла взе да се спуска, но както онзи си препускаше волно из терена, непомрачаван от грижа на този свят, така изневиделица го сполетя Тъпи, двамата осъществиха контакт с гръм и трясък и докато разбера какво става, тленните останки на рижия бяха изведени на куц крак от неколцина съиграчи.

След това работата стана оскърбително лесна. Навирилото нос Горно Блийчинг се активизира с възродена бойкост и помете като приливна вълна съпротивата на Хокли. А когато прахта се уталожи и труповете бяха изнесени, младият Тъпи се озова проснат победно връз топката. Това неизвестно защо се оказа краят на играта.

Върнах се в замъка твърде умислен. Стана тя каквато стана, сега се налагаше да напрегна стария картоф и да се чудя какви мерки да предприема. Зърнах в преддверието някакъв прислужник и го изпратих да ми донесе веднага уиски със сода без много сода. Мозъчната дейност плачеше за стимулант. След десетина минути на вратата се почука и в стаята влезе Джийвс с поднос в ръка.

— Здравей, Джийвс — учудих се аз. — Върна ли се?

— Да, сър, преди малко. Интересен ли беше мачът?

— В известен смисъл, да. Бъкаше от любопитни взаимоотношения, ако добре ме разбираш. За жалост обаче, каквато съм си блейка, забравих телеграмата в другото сако, та младият Тъпи нито за миг не излезе от обръщение.

— Беше ли наранен, сър?