П. Удхаус - Изпитанието на Тъпи

Неизменното и безапелационно твърдение на тази моя роднина, че при всяко задънване на хоризонта единствен Джийвс е в състояние да разсее облаците, винаги ме глади срещу косъма и ме кара да скърцам със зъби. Затова й отговорих сухо, през стиснати устни:

— Не се нуждаем от услугите на Джийвс. И сам ще се справя. Такава програма съм набелязал, че на младия Тъпи хич няма да му бъде до любовно блеене. Възнамерявам още първата вечер да пусна в спалнята му Луминесцентния Заек. Той свети и подскача в тъмното, като същевременно издава прегадни пискливи звуци. Последните ще бъдат изтълкувани от Тъпи като зов на съвестта и аз се надявам, че дори след еднократна процедура ще му се наложи да прекара две седмици в санаториум за нервноболни. А тъй като той не е в състояние да помни цели две седмици, като излезе оттам, няма и да се сети за кучкарката.

— Бърти — произнесе леля Далия със странно, вледеняващо спокойствие. — Ти си най-глупавото магаре, с което ме е сблъсквал животът. Чуй сега внимателно. Много те обичам и благодарение на моите връзки в Комисията за психически неуравновесени още не са те прибрали в килия с тапицирани стени. Но ако по обичайния си начин оплескаш и тази история, да знаеш, че ще оттегля протекцията си. Толкова ли не можеш да проумееш, че това е прекалено сериозно, за да бъдеш оставен да се вихриш на воля? На карта е цялото щастие на Анджела. Прави каквото ти казвам и изложи случая пред Джийвс.

— Щом настояваш — казах оскърбено.

— Настоявам. Още сега!

Върнах се в спалнята.

— Джийвс — казах, без да се опитам да скрия огорчението си. — Забрави Луминесцентния Заек.

— Много добре, сър.

— Също и Гигантския Воден Пистолет.

— Много добре, сър.

— Те паднаха жертва на унищожителна критика и вече нямам щение. А, да, още нещо, докато не съм забравил.

— Да, сър?

— Госпожа Травърс иска от теб щом пристигнем в Блийчинг Корт, да откъснеш господин Глосъп от кучкарката.

— Много добре, сър. Ще сторя необходимото.

Още на другия ден ми стана ясно, че леля Далия изобщо не е преувеличила размерите на опасността. Двамата с Джийвс наближавахме Блийчинг в двуместната ми кола и някъде по пътя между селото и замъка пред нас замержеля неизбродно кучешко стадо, насред което се открояваше младият Тъпи, суетящ се около едро, хранено със зърно и прясно мляко момиче. Беше се наклонил предано над нея и дори от разстояние се виждаше, че ушите му розовеят. Поведението му не оставяше съмнение, че прави опити да се пробута на момичето, а когато наближих и установих, че същото е облечено във вълнен костюм и обуто в обувки с дебели подметки, всичко си дойде на място.

— Забелязваш ли, Джийвс? — попитах тихо и многозначително.

— Да, сър.

— Обърна ли внимание на момичето?

— Да, сър.

Натиснах дружелюбно клаксона и нададох тиролски трели. Двамата се обърнаха. Тъпи, както ми се стори, не остана особено доволен.

— Ъ… Здрасти, Бърти — каза.

— Привет.

— Това е моят приятел Бърти Устър — обърна се Тъпи към момичето е извинение в гласа. Сякаш би предпочел да ме потули.

— Здравейте — поздрави момичето.

— Приятно ми е — рекох аз.

— Здрасти, Джийвс — каза Тъпи.

— Добър ден, сър.

Настъпи напрегната пауза.

— Е, довиждане, Бърти — наруши я младият Тъпи. — Сигурно искаш да продължиш.

Ние, Устърови, разбираме от намеци.

— Ще се видим по-късно — казах.

— Ами… може — отвърна Тъпи.

Натиснах педала и ние отфучахме.

— Зловеща работа, Джийвс. Направи ли ти впечатление, че субектът силно наподобяваше препарирана жаба?

— Да, сър.

— И с нищо не показа, че желае да се присъедини към компанията ни?

— Да, сър.

— Според мен опасенията на леля Далия са напълно оправдани. Работата е сериозна.

— Да, сър.

— Така че напъни мозъка, Джийвс.

— Много добре, сър.

Видях се отново с младия Тъпи чак когато се обличах за вечеря. Нахълта в стаята ми, докато си завързвах вратовръзката.

— Кое беше това момиче? — попитах небрежно, сякаш хич не ме интересуваше.

— Госпожица Далглиш — каза Тъпи и много мило се изчерви.

— В Блийчинг Корт ли е отседнала?

— Не. Живее в онази къща малко преди портала на замъка. Донесе ли ми обувките за ръгби?

— Да. Питай Джийвс къде са.

— А водния шпаньол?

— Съжалявам. Ще трябва да се оправяш в живота без воден шпаньол.

— Тюх да му се не види. Тя мре да притежава воден шпаньол.

— Че на теб какво ти пука?

— Исках да й го подаря.

— Защо?