П. Удхаус - Изпитанието на Тъпи

— Нищо чудно да си прав, ще знаеш. Но защо му е на един мъж, отседнал мирно и кротко в затънтен провинциален замък, внезапно да развие щение за ръгби?

— Не бих могъл да кажа, сър.

— И защо ирландски воден шпаньол?

— По тази точка също не бих се осмелил да направя предположение.

— Какво е това ирландски воден шпаньол?

— Воден шпаньол от разновидност, която се отглежда в Ирландия, сър.

— Смяташ ли?

— Да, сър.

— Няма да се учудя, ако излезеш прав. Само че те питам друго: откъде накъде ще препускам плувнал в пот из страната, за да събирам псета от разни националности и то с единствената цел да угодя на младия Тъпи? Аз да не съм му Дядо Коледа? Да не би след случилото се в „Търтеите“ той да е останал с впечатлението, че чувствата ми към него клонят към благосклонна отзивчивост? Как не!

— Сър…

— Казах как не, Джийвс!

— Много добре, сър.

Звънецът отново издрънча.

— Тази заран не ни оставят на мира, Джийвс.

— Да, сър.

— Добре, отивам.

Този път вече беше леля Далия. Тя нахълта в апартамента ми като стадо сритани отзад мастодонти и всячески даде да се разбере, че ври и кипи от притеснения. Засипа ме с информация още преди да е прекрачила прага.

— Бърти! — ревна и гласът й спука стъклото на прозореца и събори една-две вази. — Дойдох във връзка с онова младо говедо Глосъп.

— Успокой се, лельо Далия — опитах се да уталожа притесненията й. — Всичко съм предвидил. Гигантският Воден Пистолет и Луминесцентният Заек са вече в багажа.

— Не знам какви ги плещиш и нито за миг не допускам, че и ти знаеш — любезно отвърна любимата плът и кръв. — Но ако спреш да бръщолевиш, току-виж си чул какво се опитвам да ти кажа. Получих крайно обезпокоително писмо от Катрин (съпругата на моя коледен домакин и сестра на чичо Томас, дето е женен за леля Далия — бел. Б.У). Отнася се за този плужек. Разбира се, на Анджела и дума не съм казала. Тя ще се удари в тавана.

Анджела е щерката на леля Далия. Тя и Тъпи минават за сгодени, макар че още нищо не е публикувано официално във вестника.

— Защо? — попитах.

— Какво защо?

— Защо ще се удря в тавана?

— А ти не би ли подскочил дотам, ако си кажи-речи сгоден за някой разбойник и после дойдат да ти кажат, че е отпратил за провинцията да флиртува с някаква кучкарка?

— Какво беше това? Я пак ми го кажи.

— Кучкарка. Една от тези трижди проклети любителки на чистия въздух, дето замърсяват селския пейзаж, като трамбоват неуморно с дебели подметки и вълнени костюми, следвани от глутници кучета, по едно от всяка порода. Много добре ги познавам, тъй като и аз бях от тях на млади години. Затова именно съм наясно колко са опасни. Въпросната пепелянка е щерка на стария полковник Далглиш. Живеят в околностите на Блийчинг.

Взех да проглеждам.

— Ясно значи за какво е телеграмата. Току-що я получих. Тъпи иска от мен ирландски воден шпаньол. Явно го гласи за коледен подарък на това момиче.

— Нищо чудно. Катрин пише, че е хлътнал до уши. Следвал я по петите, бетер нейните кучета, изплезил език и проточил лиги. Мъркал като коте и блеел като овца.

— Същинска подвижна менажерия.

— Бърти, не че съм такъв човек, но още една лекомислена закачка и такъв ще ти отперя, че ушите ти ще пищят оттук до Коледа.

— Ама, лельо, няма защо да си скубеш косите. Убеден съм, че снаха ти преувеличава, и нямаш никакви основания за бели коси.

— Така ли смяташ? Ти, който го познаваш по-добре от себе си! Забрави ли вече главоболията с онази певачка?

Как ще ги забравя. Кора Белинджър й беше името. Учеше за оперна певица и младият Тъпи високо оцени таланта й. За щастие, тя му друсна един юмрук по време на хубавата чиста веселба, дадена от Бийфи Бингам, и Любовта на бърза ръка се спомина.

— Освен това — продължи леля, — забравих да спомена още нещо. Малко преди Глосъп да замине за Блийчинг, двамата с Анджела се сдърпаха.

— Ами!

— Да. Чак тази сутрин го научих от горкото дете. Щеше да си изплаче очите, клетата. Нещо във връзка с последната й придобивка от магазина за шапки. Доколкото успях да установя, той казал, че шапката била кацнала на темето й като бръмбар на трънка, а тя естествено му наредила да не й се мярка пред очите дори на онзи свят. Тъпи казал „Дадено!“ и отпрашил. Сега вече разбираш какво е станало. Кучкарката го е спипала разголен и уязвим душевно и ако не предприемем скоротечни действия, един Господ знае какво ще ни сполети. Затова изложи фактите пред Джийвс и го накарай още с пристигането си там да положи нужните усилия.