П. Удхаус - Изпитанието на Тъпи

Останах доволен от неочакваната му интелигентност.

— Точно така — казах.

— Пфу! — рече Тъпи.

— Как така „Пфу!“?

— Бърти — започна той, — твоите думи само ме настървиха още повече да се боря до край. Точно от това имам нужда — от сгорещена игра. Приветствам спортния дух на противника. С удоволствие ще прегърна по-грубата игра. Тя ще ми предостави възможност да дам най-доброто от себе си. Съобразяваш ли — понижи той глас и поморавя до корените на косата си, — че Тя ще наблюдава моята игра? Знаеш ли как ще се почувствам? Като средновековен рицар по време на турнир, спонсориран от любимата дама на сърцето. Смяташ ли, че сър Ланселот или сър Галахад ще се преструват на изкълчени преди насрочения турнир само защото имало опасения работата да излезе от контрол?

— Нека ти напомня, че по време на царуването на крал Хенри VIII…

— Зарежи царуването на Хенри. Вълнува ме единствено фактът, че тази година е ред на Горно Блийчинг да играе в цветни екипи и това ще ми позволи да надена трикото на добрия стар Остин. Електрик на широки оранжеви и пембени райета. Нали си представяш как ще изглеждам!

— Представям си.

— Бърти — продължи да се блещи Тъпи и да върти очи, — нека направо ти призная, че най-сетне познах любовта. Това вече е истинското чувство. Открих духовното единение. Намерих своята спътница в живота. Колко съм мечтал да срещна някое мило момиче, израснало на чист въздух, обвеяно от свежестта на английския провинциален живот, и най-сетне го намерих! Колко е различна тя, Бърти, от тези превзети парникови лондончанки! Ще застанат ли те на трибуната в ледена зимна утрин, насред кал и сняг, да гледат ръгби мач? Знаят ли какво да предприемат, ако елзаският им дог получи епилептичен припадък? Ще избродят ли петнайсет километра на ден в студ и пек през нивя и поля, за да се върнат от разходката свежи като диви рози?

— Че от какъв зор?

— Бърти, заложил съм всичко на мача в четвъртък. Засега имам чувството, че Тя гледа на мен като на крехкотелесен мухльо само защото си протрих пришка на крака онзи ден и ми се наложи да се върна с рейса от Хокли. Но като ме види как помитам селската опозиция като всепоглъщащ горски пожар… Как смяташ? Ще се позамисли ли? Ще се отворят ли очите и? А?

— А?

— Аз казах „А?“

— Аз също.

— Исках да кажа „Нали?“

— Ами…

На това място удари гонгът за вечеря, макар че хич не ми беше до храна.

Предпазливи допитвания през следващите два-три дни ме наведоха на убеждението, че в помещенията на прислугата в Блийчинг Корт знаят какво говорят, когато издигат предположението, че младият Тъпи, роден и откърмен в кротката и снизходителна атмосфера на метрополията, би благоразумствал, ако не се забърква в местните препирни и крамоли и стои по-надалеч от футболните игрища. Наляво и надясно се изказваха мнения, че чувствата между двете села са стигнали точката на вренето и кипенето.

Знаете как става в тези отдалечени пасторални райони. Животът е склонен силно да забави темпото. Човек няма какво да прави през дългите зимни вечери, освен да слуша радио и да разсъждава навъсено какъв кърлеж е съседът му. Току си припомниш, че чичо Джайлс те е извозил при продажбата на прасето, докато чичо Джайлс изведнъж се сеща, че не друг, а по-големият ти син Ърнест е замерил с тухла кобилата му две недели преди Благовещение. Никой не съумя да ме информира как е започнала настоящата разпра, ала коледните празници, посветени на мира и всеопрощението сред народите, я свариха в пълния й разгар. Единствената тема на разговор в Горно Блийчинг бе предстоящият мач в четвъртък, като трудещите се селяни недвусмислено го очакваха в настроение, което мога да опиша единствено като касапско. Доколкото разбрах, жителите на Хокли-насред-Местън били настроени не по-малко стръвнишки.

Отидох до Хокли-насред-Местън в срядата преди мача, изгарящ от нетърпение да хвърля едно око на населението и да проверя степента на неговата кръвожадност. С ужас установих, че всеки втори индивид от мъжки пол изглежда като по-големия брат на селския ковач. Мускули като стоманени въжета. А компанията в местната кръчма „Зеленото прасе“, където се отбих инкогнито на халба бира, се изказваше за предстоящото спортно събитие по начин, от който би се смръзнала кръвта на всеки, чийто приятел от детинство се кани да се впусне безразсъдно в мелето. Все едно, че слушах Атила и приближените му хуни да обсъждат следващата си военна кампания.

Върнах се при Джийвс с твърдо решение в ръка.