П. Удхаус - Има нещо гнило в Бландингс

— Разбира се, сър. Сега ще ви донеса чаша. Та значи… думата ви беше, господин Роналд?

— О, просто едно решение, до което стигнах. Добро е, Бийч.

— Да, сър.

— Едно ей такова решение — рече Рони, отпивайки съсредоточено. — Не знам дали забеляза, че бях доста мълчалив на вечеря?

— Действително ми се сторихте някак притихнал, господин Роналд.

— Това е, защото мислех.

— Разбирам, сър.

— Мислех — повтори Рони. — Поразмърдах малко сивите клетки. Колкото до самото решение, стигнах до него по време на рибното блюдо.

— Наистина ли, сър?

— Да. И смятам, че ще свърши добра работа.

Рони си поклати известно време краката в безмълвие.

— Бил ли си някога влюбен, Бийч?

— На младини, господин Роналд. Но така и не се стигна до нещо сериозно.

— Странно нещо е любовта, Бийч.

— Много вярно, сър.

— Някак си ти дава криле, ако ме разбираш какво искам да кажа. Кара те да чувстваш, че не би се спрял пред нищо. Че би поел всеки риск. За да спечелиш момичето, което обичаш, имам предвид.

— Наистина, сър.

— Да минеш през огън и вода, ако следиш мисълта ми. Да се опълчиш срещу всяка опасност.

— Без съмнение, сър.

— Намира ли ти се още един пръст от това бренди, Бийч?

— Да, сър.

— Е, това е то — каза Рони, като опразни чашата си и я протегна пак за свежи попълнения. — Към средата на рибното блюдо аз направих своя избор. Сега, когато ръкописът вече го няма, ножът опира до кокала. Всеки миг леля Констанс ще иде при вуйчо Кларънс, за да му нареди да не ми дава парите.

Икономът се прокашля състрадателно.

— Струва ми се, господин Роналд, че когато неотдавна влязох в библиотеката, нейна светлост тъкмо засягаше пред него тази тема.

— Значи досега най-вероятно му е разказала играта.

— Силно се опасявам, че е така, господин Роналд.

— Добре! — отсече Рони. — Значи не ни остава нищо друго, освен да вземем крайни мерки. Настъпи мигът за действие, Бийч.

— Сър?

— Аз ще открадна тая свиня.

— Какво, господин Роналд? Отново?

Рони го изгледа с топлота.

— А, значи помниш предишния път?

— Да го помня, господин Роналд? Че то беше само преди десет дни.

— Вярно, прав си. А сякаш минаха години. Но аз, разбира се, не съм забравил нито една подробност. Помня колко непоклатимо стоеше ти тогава до мен, Бийч. Беше просто великолепен.

— Благодаря ви, сър.

— Чудесен! Несравним! — продължаваше екзалтирано Рони. — Съмнявам се някога да е имало съучастник, който така тънко да се е изнизвал по чорапи, както ти го стори тогава. Спортсмен до връхчетата на пръстите, ето като какъв се показа. И не мисли — рече разпалено Рони, — че не съм го забелязал. Никой не те е оценил по-високо от мен.

— Много мило от ваша страна, сър — промълви икономът, чиято глава започваше леко да се мае.

— Ти си приятел, на когото може да се разчита, Бийч.

— Благодаря ви, сър.

— Винаги, в добро и лошо.

— Благодаря, сър.

— Когато ми хрумна тази идея да свия Императрицата за втори път, госпожица Браун ми каза: „Не можеш да помолиш Бийч да ти помогне и този път.“ А аз й казах: „Разбира се, че мога. Дори ако изключим това, че от осемнайсет години с него сме рамо до рамо, той е безкрайно привързан към теб.“ И тя каза: „Така ли?“ И аз казах: „Можеш да се обзаложиш. Няма нещо на света, което Бийч не би направил за теб.“ И тя каза: „Милият сладур!“ Просто ей така. А да можеше да видиш отнякъде очите й, докато го казваше, Бийч! Такива едни меки, замечтани. Сигурен съм, че ако в този миг беше там, тя щеше да те целуне. И ще бъда страшно изненадан — рече Рони с тона на добър чичко, предлагащ бонбонче на заслужило дете, — ако, когато всичко свърши и ти си се показал все тъй твърд и непоклатим като преди, тя действително не го стори.

По време на цялата тази прочувствена реч икономът се тресеше и боботеше по начин, който живо би напомнил на един очевидец гледката на вулкан миг преди напиращите в него сили да намерят отдушник. Очите му се цъклеха неудържимо, а дъхът му излизаше във вид на пресекливо пъхтене.

— Но, господин Роналд!

— Знаех си, че ще се зарадваш, Бийч.

— Но, господин Роналд!

Рони го изгледа остро.

— Да не искаш да кажеш, че мислиш за отстъпление, Бийч?

— Но, сър!

— Не бива да постъпваш така в последния миг, след като плановете ни са вече готови. Това ще провали всичко. Аз не мога да действам без теб. Нима ще ме изоставиш, Бийч?

— Но рискът, сър!

— Риск? Глупости.

— Но, господин Роналд, само преди половин час негова светлост получи в мое присъствие предупреждение по телефона, че тази вечер срещу Императрицата предстои да се извърши атентат. Аз лично предадох на Пърбрайт инструкциите на негова светлост да си отваря очите на четири.