П. Удхаус - Лечението на Джордж

— Най-сетне сами — въздъхнал с облекчение.

Този факт вече бил проникнал с трескава яснота в съзнанието на Джордж. Има много малко места в цивилизования свят по-пусти от перона на глуха провинциална гара. Слънцето приличало гладкия асфалт, лъскавите релси и автомата, който в замяна на едно пени в отвора с надпис „Кибрит“ пускал пакет здравословни дъвчащи бонбони, но иначе отникъде взорът жива душа не виждал.

На Джордж би му понесла гледката на потеря яки полицаи, въоръжени с още по-яки палки, но в полезрението му не се мяркало дори куче.

— Отдавна дебна подходящ момент да си поприказвам с вас — дружелюбно продължил непознатият.

— Ам-м-м-ми? — казал Джордж.

— Да. Искам да чуя какво мислите за човешките жертвоприношения.

Джордж казал, че не му харесват.

— Че защо? — изненадал се онзи.

Джордж казал, че му било трудно да се обоснове. Просто не ги харесвал.

— Аз пък смятам, че грешите — оборил го императорът. — Знам, че напоследък се ширят схващания, близки до вашето, но веднага трябва да заявя, че не ги одобрявам. Ненавиждам цялата тази прогресивна съвременна мисъл. Човешките жертвоприношения винаги са вършили чудесна работа на абисинските императори и не виждам защо да не свършат работа и на мен. Ако обичате да дойдете с мен тук вътре.

И посочил малката стаичка за метли и парцали, до чиято врата Джордж се бил доближил, отстъпвайки боязливо назад. Помещението било тъмно и злокобно, миришело упоително на газ и гарови носачи и било последното тясно пространство, в което Джордж би пожелал да бъде затворен интимно в компанията на мъж с такива оригинални възгледи. Затова се отдръпнал.

— П-п-първо в-в-вие в-в-влезте.

— Ама без номера! — строго предупредил императорът.

— Н-н-н-омера?

— Да. Дето блъскат човека вътре, заключват вратата и го поливат с вода от прозореца. Вече до гуша ми дойде.

— Н-н-няма — обещал Джордж.

— Дадено тогава. Вие сте джентълмен и аз съм джентълмен. И двамата значи сме джентълмени. Между другото, да имате нож? Ще ни трябва нож.

— Н-н-не. Н-н-нямам.

— Да се огледаме тогава и да видим какво да приспособим за целта — въздъхнал императорът. — Ще трябва да се оправяме с подръчни средства.

И с добродушието, което толкова му прилягало, той пръснал още една шепа блага и влязъл в стайчето.

Не думата на джентълмен, която бил дал, попречила на Джордж да заключи отвън вратата. Едва ли ще намерите на земята друг род, който да спазва по-педантично от Мълинърови поетите обещания, но все пак съм принуден да призная, че той би теглил ключа без секунда колебание. Но тъй като никъде не го зърнал, трябвало да се задоволи с едно трясване на вратата, чевръст отскок назад и незабавно плювване на петите. Специфичният шум изотвътре го известил, че императорът се е оплел в парцали и се е препънал в кофи.

Джордж оползотворил максимално възможностите си. След като покрил разстоянието до влака с добър спортен резултат, той се метнал в купето и се спотаил под седалката.

Там си и останал, раздрусай до дън-душа. По едно време му се сторило, че императорът го е настигнал, защото вратата се отговорила и във врата му подухнал хлад. Но след като хвърлил едно предпазливо око, забелязал елегантни глезени й въздъхнал с нескрито облекчение. Чул се женски глас:

— Носачо!

— Да, госпожо?

— Каква беше тази суматоха на гарата?

— Един пациент избягал от лудницата, госпожо.

— Божичко!

Гласът щял да продължи разговора, ала в този момент влакът потеглил. Последвал звук от тяло, настанило се върху тапицирана седалка, зашумолял вестник, влакът набрал скорост и запуфпафкал напред.

Джордж за пръв път пътувал под седалката на купе и макар да принадлежал към по-младото поколение, което не страни от новаторски усещания и дори жадно ги търси, все пак в момента не му било до това. Така че решил да изплува на бял свят и то, по възможност, без излишна показност. Колкото и бегло да познавал жените, все пак имал основания да смята, че те са склонни да се стряскат при вида на непознати мъже, изпълзяващи изпод седалките на купетата. Така че отпочнал маневрите, като подал глава навън и огледал внимателно терена.

Всичко било наред. Жената седяла точно отсреща, потънала в четенето на вестник. Като занапредвал бавно посредством серия от безшумни гърчове, усуквалия и акробатични чупки, Джордж успял да се изсули от скривалището си и с последно тирбушонно движение, което не би било по силите на мъж, непрактикуващ шведска гимнастика всяка сутрин преди закуска, се отпуснал на ъгловото място. Жената все така си четяла вестника.