П. Удхаус - Човек на живота

— Не, скъпа.

— И да се наложи да взимаш някое ужасно лекарство?

— Не.

— Тогава обещай!

— Добре, скъпа. Обещавам.

Когато вратата се затвори, той хвърли угарката, която държеше, и в продължение на няколко секунди остана замислен. После извади нова пура от табакерата си, запали я и поднови проучването на тефтера.

Колко дълго светлинката е кръжала из стаята като великанска светулка Джими не знаеше. Имаше чувството, че е било с часове, защото беше влязла в накъсания му полусън и няколко мига, докато съзнанието му се прочисти от мъглата, той си мислеше, че все още сънува. После очите му се отвориха и му стана ясно, че светлинката, която сега се плъзгаше бавно по библиотеката, е абсолютно реална.

Очевидно беше, че мъжът зад нея се е появил скоро, защото в противен случай щеше да се е запознал с креслото и съдържанието му. Без съмнение непознатият напредваше в стаята стъпка по стъпка. В мига, в който Джими се изправи безшумно в креслото и сграбчи дръжките в готовност да скочи, лъчът се прехвърли от библиотеката на масата. Още половин метър наляво и щеше да падне върху Джими.

Лъчът продължи да се движи. От направлението му Джими заключи, че крадецът приближава към масата, където бе неговото кресло. Макар че не се беше вясвал в стаята си два месеца, разположението на мебелите изпъкна ясно в съзнанието му. Знаеше с точност до сантиметри къде стои неканеният посетител. Затова, когато скочи светкавично от стола и се хвърли с главата напред в тъмното, това не беше безразсъден и отчаян ход. Напротив, той имаше ясна цел и му липсваше всякакво колебание дали пътят към коленете на обирджията е чист или не.

И така — рамото на Джими се удари в човешки крак. Ръцете му се вкопчиха мигновено в израстъка и задърпаха. Последва вик на изненада и грохот, фенерът прелетя през стаята и се разби в радиатора, а притежателят му се сгромоляса върху Джими.

Джими, който беше останал отдолу при приземяването, с един чевръст финт бързо зае по-изгодната позиция, т.е. отгоре. Предимството беше на негова страна. Крадецът се оказа дребен, а освен това слисан до немай къде и всяка мисъл за ответно действие явно му бе излетяла от главата при падането. Той лежеше изпружил тяло и не правеше никакви опити да влезе в схватка.

Джими се надигна, притискайки пленника си към пода, потърси стената и пипнешком намери ключа за осветлението.

Жълтата светлина, която заля стаята, разкри пред очите му нисък набит младеж, явно родом от Бауъри. Наситеното червено на косата беше първото нещо, което се наби в очите на Джими. Един поет би нарекъл подобна окраска тицианова. А приятелите и познатите на притежателя й, нехаещи и за единия и за другия, вероятно още щом го зърнеха, подхващаха морковения мотив.

Лицето, което се звереше нагоре към Джими изпод пурпурния гъсталак, едва ли щеше издържи на конкуренцията за титлата „Мутра на годината“. Е, със сигурност не биха го избрали и за рекламно лице на някое мазило, но изражението му издаваше скрито чувство за хумор. Виждаше се, че при някой кривол на жизнения му път носът му е бил чупен, а едното му ухо е минавало през мекицоподобно състояние, но това са дребни инциденти, които могат да се случат на всеки по-буен младеж в днешно време.

В одеждите си посетителят изглежда се ръководеше повече от личния си вкус, отколкото от повелите на модата. В сакото му човек трудно би разпознал черния цвят, а панталонът му беше сив, като тук-там десенът беше разкрасен с петна от разнороден характер. Под сакото се подаваше износен пуловер в червено и бяло, а мека филцова шапка, търкаляща се на пода до масата, завършваше интериора.

Фасонът на сакото беше окаян, а формата му се деформираше от издутина в единия джоб. Поставяйки правилна диагноза на въпросната издутина, Джими пъхна ръката си и извади ръждясал револвер от времето на Първата световна война.

— Е? — повдигна вежди той, изправяйки се.

Както повечето хора и Джими често се беше питал какво би направил, ако се сблъска с крадец и винаги беше стигал до заключението, че основното чувство, което ще изпита, ще бъде любопитство. Очакванията му се оказаха абсолютно точни. Сега, след като беше отнел оръжието на среднощния си гост, Джими нямаше никакво друго желание, освен да го въвлече в разговор. Животът на крадеца му беше толкова чужд и непознат. Искаше да научи как вижда той нещата. Джими беше развеселен и си спомни облога. От този тип би могъл да научи куп полезни номера.