П. Удхаус - Благородството задължава

— Не съвсем — разочаровал го агентът и извадил от джоба си малко черно тефтерче. — Чакай значи да погледна… Така… Уиджън, Уиджън… А, да, ето… Пет лири на Мармалад за първо място. Според официалните предвиждания трябваше да спечели, а той взе, че финишира трети. Какво да се прави, такъв е животът. Във франкове сумата възлиза на малко повече от четиристотин и петдесет, но нека не се формализираме. Нека бъдат четиристотин и петдесет. Човек не издребнява с приятели.

— Много съжалявам — въздъхнал Фреди. — Някой друг път, а? В момента ми е невъзможно. Нямам пари.

— Имаш.

— Искам да кажа, че ми трябват за един беден човек.

— На мен също.

Няма защо да ви държа в ненужно напрежение. В крайна сметка Фреди целунал френския еквивалент на петте лири и се сбогувал с тях. Излишно е да призоваваш букмейкър да прояви човещина, защото той не се сеща за какво му говориш.

— Е, добре, на — подал му ги нашият приятел. — Но да знаеш, Макинтош, че те вървят в пакет с проклятието на старинния род Уиджън.

— Това да се чува — казал Макинтош.

В крайна сметка Фреди се озовал с петстотин и петдесет франка в джоба, а му трябвали хиляда.

Между нас да си остане, но аз лично не бих го винил при тези обстоятелства, ако беше решил да се чупи от срещата със стария съученик. Като не броим петдесетте франка, набелязани за щедра почерпка На споменатата Друзила в пет часа в Казиното, щели да му останат чисти петстотин, с които да се потопи до шия в безпътните удоволствия, предлагани от Кан през лятото. Сумичката си е бая трътлеста.

Ала колкото и да било силно изкушението, той мъжествено му устоял. Този негов стар обожател (Мътълбери?… Джукс?… Фърпосън?… Брейтуейт?…) бил казал, че се нуждае от хиляда, така че щял да получи точно хиляда.

Откъде обаче другите петстотин? Не е франк, не са два.

Известно време се позабавлявал наум с разни безумни идеи, като например да опита да изкрънка нещо от вуйчото. И тогава изведнъж му светнало, че нужната сума отговаря до последната си нула на предложението, издигнато от онзи интелигентен гал, стига да си направи труда да слезе долу на пристанището и да съдийства на състезанието за най-красиво бебе.

Възгледите на Фреди, що се отнася до бебетата, са стройно и строго регламентирани и не търпят развитие. Той е готов при голяма и неотложна нужда да се изправи срещу тях лице в лице и да предложи помощта си в случай на внезапни хълцавици, оригвания и повръщания, ако всички пътища за отстъпление са отрязани и до лакътя му сумтят бдителни, мнителни и отмъстителни майки, бавачки и кърмачки. Всички сте чували за онзи случай, когато при гореописаните обстоятелства той дори кандисал да връчи в олигавените ръце на невръстното златния си часовник, за да можело онова да послуша как тиктакал. Но ще изкривим истината, ако седнем да разправяме, че Фреди си пада по бебетата. Само като ги погледнел и му ставало студено. Не понасял пресметливия им втренчен поглед и надменния начин, по който започвали да точат лиги, щом го зърнели. При вида им го нападали сериозни съмнения, че Човекът е венец на Природата.

Затова сами разбирате, че дори срещу такава главомайна сума като петстотин франка той направо сивеел при мисълта, че ще го заврат натясно с неизброима глутница осополивени гадинки. И тук му е мястото да отдадем на Фреди дължимото, като изтъкнем, че след кратка, но драматична схватка със самия себе си, той стиснал зъби, свил ръце в юмруци и се запътил, без много да залита, към пристанището. Колко по-различно би се чувствал, мислел си той кахърно, ако го били поканили да председателства журито на конкурс за Къпещи се красавици.

Съществувало, разбира се, опасението, че съдийският пост е бил запълнен в промеждутъка от време, откакто се бил разделил с интелигентния гал. Слава Богу, не бил. Френският интелигент го приветствал с разтворени обятия и усмихнато го повел към трибуната под специалния навес, където се тълпели, докъдето погледът стигал, мускулести майки и многохилядни отрочета с вид на рецидивисти. Галът произнесъл кратка реч на прекалено бърз френски и след като майките заръкопляскали и бебетата взели да се дерат, Фреди бил отведен да ги огледа едно по едно. Майките се опитвали да го сплашат с поглед и да му внушат недвусмислено, че ако има неблагоразумието да присъди наградата на чуждо бебе, с него е свършено. Много неприятно, според Фреди, и аз съм склонен да го разбера.

Той обаче запазил самообладание. За пръв път бил въвлечен в подобно лепкаво мероприятие, но безпогрешен усет му подсказал да се ръководи от опита на врели и кипели в подобни начинания — а именно да забрави изцяло бебетата и да Съсредоточи вниманието си върху майките. Затова взел да присъжда от десет до петнайсет точки за стръвнишкия интензитет на погледа, двайсет точки за вероятността да има скрит нож в чорапа и така нататък. Питайте всеки курат 2 2 Младши енорийски свещеник в англиканската църква. — Б. Пр как се справя на ежегодното селско състезание за най-хубаво бебе и той ще ви каже, че това са общоприетите критерии.