Лион Фойхтвангер - Испанска балада

Ала 9 шаван се падаше в събота.

Това създаде голямо униние сред еврейските бойци на дон Алфонсо. Тия три хиляди души и без това се бяха поставили на негово разположение с известно угризение на съвестта. Знаеха, че военната служба ще ги принуди да ядат забранени ястия и да извършват забранена работа в съботни дни; а във времената на героичната древност еврейските войници бяха предпочитали гърци и римляни да ги избиват, но да не водят бой в събота. Наистина сега, съгласно едно разпореждане на синедриона от преди няколко века, учените мъже от алхамата освобождаваха тържествено еврейските доброволци чрез формулата „мутар лах“ — да ти бъде разрешено — от задължението да спазват съботните закони и да се въздържат от забранените ястия; ала това освобождаване се даваше само в случай на крайна нужда. А беше ли даденият случай действително такъв? Принуден ли беше кралят да се сражава тъкмо в събота?

Изпратиха при дон Алфонсо делегация, възглавявана от дон Симеон Бар Абба, роднина на Ефраим. Ако неговите войници юдеи — обясни той на краля — нарушат светото запрещение, без да са изпаднали в крайна нужда, ще предизвикат божия гняв и поражение ще грози не само тях, а и християнските им бойни другари. Запитаха краля с надлежното страхопочитание не би ли могло да се избере друг ден за битката.

Алфонсо потупа дон Симеон по рамото и добродушно и весело каза:

— Познавам ви като храбри воини и на драго сърце, бих ви направил тая услуга. Но, виждате ли, не бих могъл да отложа битката с повече от един ден. Би трябвало следователно да я водя в неделя. Това обаче ще предизвика недоволство сред вашите християнски съратници, а те са още по-многобройни. Нека го оставим в събота, а всички ние ще се молим вашият бог да опрости греха ви.

Благочестивостта на евреите накара краля да се замисли и да се посъветва с дон Мартин какво би могъл да стори самият той, за да осигури за себе си и за своята войска милостта на всевишния. Архиепископът също бе чел „Дървото на сраженията“ от приор Боне. Там се препоръчваше в деня на битката да се пости и се посочваше, че преди да встъпи в битка с врага, славният рицар и цар Саул бил заплашил със смъртно наказание всеки, който преди падането на нощта яде или пие нещо. И така, архиепископът предложи в деня на битката християнските воини да постят; нека, за да не изгубят сили, кралят, нашият господар, им устрои предишната вечер богато пиршество. Дон Алфонсо така и разпореди.

Дон Мартин от своя страна разпрати куриери из цялата страна чак до Толедо с нареждане сутринта в деня на битката в Толедо и във всички селища между Дларкос и Толедо да бият църковните камбани.

Вечерта на 18 юли кралят огледа от възвишението, отгдето на следния ден щеше да ръководи битката, собствения си стан и стана на враговете си. Там, гдето равнината започваше да се спуща, стануваше войската на халифа. Шатрите се редяха в безкрайни низи плътно една до друга и Алфонсо и пълководците му знаеха: там, гдето гората им пречеше да виждат по-далеч, вражеският стан свиваше на запад и се губеше в далечината. Дълго и мълчаливо се взира кралят, засенчил очи с ръка, към неприятелския стан, над който се спускаше вечерта.

Яхнали конете си, благородниците се отправиха назад, приветствувани навсякъде от веселите, почтителни възгласи на бойците. Войниците се радваха на обилната вечеря.

Сетне самите военачалници седнаха да се нахранят в походната шатра на краля. Тя сияеше празнично от пурпурните и златни знамена; и вътрешността й бе украсена със скъпи килими и ковьори, в чест на войната, най-благородното занятие на рицаря и на краля. Всички бяха с повишено настроение, ядоха и пиха с наслада. Бертран пя най-необузданите си песни.

Ала скоро се разделиха — искаха да си легнат рано и да наберат сили за деня, който им предстоеше.

Приятни образи и мисли съпровождаха съня на краля. Яви му се Рахел и той почна да й обяснява бойния си план в подробности. Доказваше й, че и една по-малочислена войска може да се разположи така, щото победата да бъде сигурна. Обясни й как бе замислил да продължи по-нататък похода. След като разбие войската на халифа, ще се вреже чак до морето. Сетне ще сключи мир. Крайбрежието и Гранада ще остави на халифа; но обрязаният ще трябва да му отстъпи Кордова и Сивиля. Ще направи Севиля графство, най-голямото графство в кралството си, а в граф на Севиля ще въздигне своя мил малък незаконен син Санчо.

Чуваше в съня си тихите подвиквания на стражите, които обикаляха нощния стан. Вътрешният му глас му нашепваше: „Велик ще бъде утрешният ден, тоя 19 юли“ Опита се да си спомни годината, ала испанското летоброене и летоброенето на останалия християнски свят се объркаха в главата му, не можа да определи годината и се ядоса, че бе взел страната на Родриге, а не на скъпия си приятел дон Мартин. Ала посред гнева му прозвуча камбанен звън и тържествено, ликуващо песнопение, пееха Tedeum за неговата победа и сред тоя победен звън той заспа.