Лион Фойхтвангер - Испанска балада

Никога толедската община не бе получавала такъв щедър дар и тая дръзка, нелепа, показна, греховна надменност на Йеуда уплаши и възмути дон Ефраим. Не, тръгне ли тоя човек с предизвикателния си блясък, из Толедо, тогава той, Ефраим, не ще може да остане повече парнас на алхамата.

— Премисли още веднъж, дон Йеуда — подхвана умолително той, — алхамата не бива и няма да се задоволи с някакъв си Ефраим, щом в Толедо живее Йеуда Ибн Езра.

— Не ми се присмивай! — отвърна спокойно Йеуда. — Никой не знае по-добре от теб, че алхамата не ще иска да я ръководи човек, който цели четиридесет години е изповядвал вярата на синовете на Агар и по пет пъти на ден се е молил на Мохамед. Самият ти няма да искаш един мешумад 11 11 Мешумад — вероотстъпник. — Бел.пр. да стане старейшина на толедската община. Признай, че е така!

И отново Ефраим бе изпълнен с неприязън и възхищение. Самият той не беше намекнал нито с дума за петното, което тежеше на Йеуда. Тоя човек обаче говореше за него с безсрамна прямота, дори с гордост, с прословутата гордост на рода Ибн Езра.

— Не съм аз онзи, който ще те съди — каза той.

— И друго нещо не забравяй, господарю и учителю мой Ефраим — каза дон Йеуда и го погледна открито в лицето, — след онова първо, ужасно унижение синовете на Агар никога не са постъпвали несправедливо към мен. Обратното, благи като топла розова вода бяха към мене те, хранеха ме с най-хубавото на своята страна. Аз обикнах техните обичаи и макар сърцето ми да се противи, някои от нравите им са сраснали върху мен като втора кожа. Без да искам дори, когато трябва да взема важно решение, може да призова по навик на сърцето си бога Мохамед и да изрека молитвено първите стихове от корана. Признай, дон Ефраим, нима ако до ушите ти стигне такова нещо, не ще се изкушиш да обявиш за мене голямото отлъчване — херема?

Озлобен беше дон Ефраим, че неговият събеседник отново отгатна мислите му. Въпреки прекрасното си решение този Йеуда положително бе богохулник и свободомислещ и във въображението си Ефраим действително беше видял за миг как, застанал на алмемора, мястото в синагогата, отдето се правят всички съобщения, ще обяви под звуците на овчия рог, на шофара, отлъчването на Йеуда. Ала празни бяха тия мечти. Със същия успех той би могъл да обяви за отлъчен великия халиф или краля, господаря на Кастилия.

— Никой друг род не е сторил за народа на Израил толкова, колкото семейството Ибн Езра — учтиво избягна да даде отговор той. — Известно е също така, че баща ти те е определил да станеш вероотстъпник още преди да си бил навършил и тринадесет години.

— Чел ли си посланието — запита Йеуда, — в което нашият господар и учител Моше Бен Маймон защищава хората, признали по принуда пророка Мохамед?

— Прост човек съм аз — отвърна пак уклончиво дон Ефраим — и не се меся в диспутите на равините.

— Не бива да смяташ, дон Ефраим — топло каза Йеуда — че е минал макар и един-единствен ден, без да си спомня за писанието. В подземието на дома си в Севиля аз устроих синагога и на големите празници ние, десетина души, се събирахме там и се молехме тъй, както е предписано. Макар и да се преселвам тук, ще се погрижа моята синагога в Севиля да се запази. Емирът Абдула е великодушен и е мой приятел; той ще затвори очи за това.

— Кога възнамеряваш да се преселиш в Толедо? — осведоми се дон Ефраим.

— Мисля, най-късно до три месеца — отвърна Йеуда.

— Би ли приел поканата ми да бъдеш тогава мой гост? — предложи му дон Ефраим. — Вярно, домът ми е скромен.

— Благодаря ти! — отвърна Йеуда. — Осигурих си вече подслон. Откупих от нашия господар, краля, кастильо де Кастро. Ще наредя да го преустроят — за мен и децата ми, за моите приятели и слуги.

Дон Ефраим не можа да прикрие дълбоката си уплаха.

— Бароните де Кастро — предупреди той — са още по-отмъстителни и по-своеволни от останалите рикосомбрес. Те изрекоха яростни заплахи, когато кралят им отне тоя дом. Ако в него отиде да живее евреин, те ще обявят това за осквернение, което няма равно на себе си. Помисли добре за тия неща, дон Йеуда. Бароните де Кастро са твърде могъщи и имат много привърженици. Ще разбунтуват половината кралство против теб — и срещу целия народ на Израил.

— Благодаря ти за предупреждението, дон Ефраим — каза Йеуда, — всемогъщият ми е дал сърце, което не познава страх.

Снабден с кралски грамоти, в Толедо пристигна Ибн Омар, домоуправител и секретар на дон Йеуда. Заедно с него дойдоха мюсюлмански строители, художници и занаятчии. Усилена дейност започна в кастильо де Кастро и енергията и разточителството, с което се извършваше преустройството, възбудиха духовете в града.