Лион Фойхтвангер - Испанска балада

Сетне той също подписа документите и ги подаде на краля — почтително и все пак с едва забележимо, лукаво нетърпение. И наистина Алфонсо се изненада, когато видя подписа, веждите му се свиха и челото му се сбърчи; буквите бяха странни.

— Какво значи това? — извика той. — Това не е арабски!

— Позволих си, господарю — обясни учтиво Йеуда, — да сложа своя подпис на еврейски.

И почтително обясни:

— Чичо ми, когото благоволението на твоя августейши дядо въздигна в княз, винаги се е подписвал на еврейски: „Йеуда Ибн Езра, А-Наси, князът“.

Алфонсо сви рамене и се извърна към доня Леонор; явно смяташе аудиенцията за приключена.

Ала тогава Йеуда каза:

— Моля за още една милост, за ръкавицата.

А ръкавицата символизираше важно поръчение, което рицарят даваше на рицар; след успешно изпълненото поръчение ръкавицата трябваше да се върне на собственика.

Алфонсо сметна, че през тоя час е преглътнал вече достатъчно дързости и се готвеше да отговори рязко; но предупредителният поглед на доня Леонор го възпря. Той каза:

— Е, хубаво, да бъде, както искаш.

И сега Йеуда коленичи. И Алфонсо му подаде ръкавицата.

Но сетне, сякаш се срамуваше от станалото и искаше да сведе връзката си с тоя евреин отново към онова, което бе в действителност, към сделка, той каза:

— Тъй, а сега набави ми колкото може по-скоро двадесетте хиляди мараведи.

Доня Леонор обаче, отправила изпитателно и с едва забележима закачливост към Йеуда големите си, зелени очи, каза със звънък глас:

— Радваме се, че се запознахме с теб, дон ескривано!

Преди да напусне града Толедо, за да замине за Севиля и да приключи там делата си, Йеуда посети дон Ефраим Бар Абба, старейшината на еврейската община, алхамата.

Дон Ефраим беше дребен, сух, около шестдесетгодишен човек, невзрачен както по вид, тъй и по облекло; никой не би предположил по външността му с колко власт разполагаше той. Защото старейшината на еврейската община в Толедо беше равен на княз. Еврейската община, алхамата, се ползуваше с правата на собствено съдопроизводство, никаква власт не можеше да се меси в нейните работи, бе подвластна само на своя „парнас“ дон Ефраим и на краля.

Дребен и зъзнещ седеше дон Ефраим в своята стая, претъпкана с покъщнина и книги. Въпреки че времето вече се бе позатоплило, бе загърнат в шуба, а пред него имаше мангал. Той бе добре осведомен за всичко станало в кралския замък и макар че назначаването на търговеца Ибрахим щеше да бъде оповестено едва след окончателното му преселване в Толедо, дон Ефраим знаеше, че човекът от Севиля бе взел на откуп всички данъци и бе станал приемник на алхакима Ибн Шошан.

На самия него също бяха предлагали данъците и длъжността, но сделката му се бе сторила прекалено рискована, а службата алхаким бе твърде опасна тъкмо поради блясъка си. Старейшината бе запознат с житието на търговеца Ибрахим, знаеше, че той тайно изповядва юдейството и разбираше вътрешните и външните подбуди, които навярно го бяха накарали да се пресели Кастилия. Ефраим неведнъж беше правил големи сделки заедно с него, но и неведнъж големи сделки против него и му бе неприятно, че тоя двулик син на рода Ибн Езра местеше сега главното седалище на своите начинания в неговия Толедо.

Дон Ефраим седеше, потриваше дланта на едната си ръка с ноктите на другата и чакаше какво ще му съобщи неговият гост. Дон Йеуда водеше разговора на еврейски, на много изискан еврейски език, ала личеше, че думите бяха заучени и неприсъщи за него. Той веднага съобщи на Ефраим, че е взел на откуп приходите на царската хазна от Толедо и от Кастилия.

— Както чух, ти не си приел предложението да откупиш данъците — каза дружелюбно той.

— Да — отвърна дон Ефраим, — премерих, прецених и отказах. Отказах да стана приемник и на покойния наш алхаким Ибн Шошан — благословена да бъде паметта на праведника! Тоя пост ми се стори прекалено блестящ за един скромен човек.

— Аз го приех — каза непресторено дон Йеуда.

Дон Ефраим стана и се поклони.

— Твоят слуга ти желае щастие, дон алхаким — рече той. — Или бива ли да кажа дори алхаким майор 8 8 Главен алхаким. — Бел.пр. ?

— Негово величество кралят — каза дон Йеуда, като с мъка обуздаваше тържеството си — благоволи да ме въздигне в един от своите Familiares. Да, дон Ефраим, аз ще бъда един от четиримата тайни съветници, ще заседавам в курията. Ще управлявам делата на нашия господар, краля, в качеството си на негов ескривано майор.