Лион Фойхтвангер - Испанска балада

Сега той се почувствува като истински окер-арим, като човек, който може да вдига цели планини, и вече не се боеше да използува безогледно властта си. Тъй като кралят остана в Бургос по-дълго, отколкото се очакваше, той издаде на своя глава опасни разпореждания. Напук на враждебните прелати и барони назначи на доходни длъжности много от франкските бежанци; един човек на име Натан от Немур, по-рано пътувал из Кастилия, той въздигна в баи, управител на Сурита.

Настъпи празникът Пурим, денят, в който евреите празнуваха спасението на своя народ от най-страшна беда, благодарение на царица Естер. Злодеят Аман, любимецът на цар Артаксеркс, възнамерявал да изтреби всички евреи от града Суза и от цялото персийско царство, защото евреинът Мардохай уязвил неговото честолюбие. Ала племенничката и питомката на Мардохай, девойката Адаса, наречена Естер, срещнала благоволение в очите на царя; той я направил своя царица и тогава по указанията на чичо си Мардохай тя се заела да осуети плановете на Аман. При все че под страх на смъртно наказание никой не бивало да се явява непризован пред очите на владетеля, тя пристъпила пред Артаксеркс и го замолила да пощади народа в. И царят, трогнат от хубостта и от разума и, свел скиптъра си над нея, помилвал и нея, и народа й, а злодея Аман предал в ръцете на евреите. Тогава те го обесили на бесилото, приготвено от него за Мардохай, обесили и десетимата му сина и избили всичките си врагове в сто и двадесетте и седем страни, подвластни на цар Артаксеркс.

В еврейския календар на празниците има дни, припомнящи за по-големи събития, ала нито един от тях правоверните евреи не чествуват с толкова буйни веселия, както този паметен ден. На него те уреждат пищни пирове, изпращат си един другиму подаръци, отпускат щедри помощи за бедните, устройват представления, танци и хазартни игри. И главно, четат с тържествуващи жестове и с весели възгласи книгата, в която е рая казано за това удивително спасение — книгата Естер.

През тия дни и дон Йеуда, който обичаше празненствата, събра в своя кастильо много гости, за да чуе заедно с тях пищния разказ в книгата Естер, да яде и да пие заедно с тях, да гледа игри и да се наслаждава на умни и глупави разговори.

Тия приказни събития, за които се разказваше в книгата Естер, трябва да се бяха случили през три хиляди и четиристотната година от сътворението на света; сега бе четири хиляди деветстотин и петдесетата, и година след година у десетки, стотици хиляди евреи тая история будеше възвишени чувства. Ала сигурно през всичките тия времена малцина бяха изпитвали от нея толкова ведра радост, каквато вълнуваше сега дон Йеуда. Изпитанията и победите на Мардохай и Естер бяха и техни — негови и на неговата Рахел. Кой можеше да почувствува по-дълбоко от него смелостта и смъртния страх на Естер, когато пристъпва пред царя? Кой можеше да изпита по-силно от него насладата от ликуването на Мардохай, когато врагът му Аман е принуден да върви пред него из целия град, да води царския жребец, на който е яхнал той, и да вика: „Тъй става с човека, когото царят желае да почете!“ А когато стигнаха до края на книгата, гдето царят въздига Мардохай в пазител на своя печат, Йеуда тържествуващ почувствува гербовия печат върху собствената си гръд и със задоволство погледна тримата франкски бежанци, които беше поканил в дома си за отпразнуването на тоя ден.

Сетне учениците от йешивата, школата за изучаване на Библията и талмуда, а заедно с тях и Бенямин Бар Абба, започнаха, както бе обичайно за тоя ден, да подражават на своите учители и да си задават всевъзможни остроумни въпроси.

Младият дон Бенямин смяташе, че въпреки всичките си заслуги Мардохай и Естер са извършили два гряха. Първо, те не проявили никаква милост.

— На празника Пасха — каза той — ние отливаме от чашата на радостта десет капки вино, за да почетем страданията на нашите врагове. А Мардохай и Естер с необуздано ликува не са избесили Аман и неговите синове и с непомрачено тържество са избили всичките си неприятели.

Останалите бурно възразяваха. Аман бил толкова покварен злодей, че и за най-смирения щяло да бъде истинска радост да изтрие от лицето на земята него и всичките му роднини. Според преданието преди това Мардохай го спасил от смърт, но Аман му отвърнал с черна неблагодарност. Толкова адски зъл бил той, че дори и невинните дървета на земята си оспорвали пред божия престол честта кое от тях да послужи за бесилката му. Но избрано било дървото, от което построили Ноевия ковчег; още при сътворението на света то било определено за тази цел.