Лион Фойхтвангер - Испанска балада

И тъй като радостта и чувството за вина се примесваха толкова странно у него, той грубо викна на евреина:

— Какво, да не би да трябва да преговаряме още месеци, или може би години, само защото не можете да се споразумеете вие, ти и твоят братовчед?

И сурово запита:

— Какво предлагаш ти?

Йеуда, обмислил вече отговора на подобен въпрос, отвърна:

— Това е трудно дело и мъчно е да се намери правилно решение. Какво бихте казали, ако поканим да го разреши един безпристрастен арбитър, който се ползува с безспорен авторитет?

Никой не разбираше накъде бие евреинът. Но внезапно въодушевен, архиепископът извика:

— Добре! Да се обърнем към светия отец! И без това кардиналът легат е вече на път за насам.

— По-добре е тия чисто светски въпроси да се разрешат от сведущ мирянин — възрази скромно евреинът. — Владетелите биха могли да се обърнат към августейшия баща на нашата господарка и да го замолят за посредничество. Това е деликатна задача, но тъй като от нея зависят свещената война и мирът господен, кралят на Англия едва ли ще откаже.

Предложението на Йеуда изглеждаше напълно разумно. Крал Хенри се намираше в родство както с арагонската, тъй и с кастилската династия, основно познаваше обстоятелствата, беше прочут със своята държавническа мъдрост, от него можеше да се очаква справедлива присъда. При все това, тъй като предложението идваше от Йеуда, всички се усъмниха.

Доня Леонор беше сигурна: между думите на евреина и действителните му, лукави и коварни замисли имаше толкова малко общо, колкото между вълнистата повърхност на морето и вечния покой, царящ на неговото дъно. Изпълнена с подозрения, тя се мъчеше да прозре по-бързо истинските му цели. Нейният баща Хенри, който все още продължаваше да отлага собственото си участие в кръстоносния поход, положително разбира какви изгоди извлича Испания от своя неутралитет. Освен това той несъмнено ще прецени, че започнат ли богоугодната си война срещу мюсюлманите на своя полуостров, испанските крале ще се обърнат за военна помощ и към него, а той не бе от ония, които охотно даваха. Следователно крал Хенри нямаше никакви причини да ускори примиряването между Кастилия и Арагон; обратното, той ще мисли и обмисля безкрайно и накрая ще присъди решение, което няма да задоволи никого. Мръсна хитрост бе изнамерил евреинът. С главоломна бързина тя се зае да обмисля как да осуети плановете му. Ще замине за Сарагоса и ще убеди дон Педро да не се поддава на брътвежите на своя евреин. Ще изпрати искрено писмо на баща си, ще сподели с него цялата си болка и ще го замоли настойчиво да ускори решението си. Но ах, нали и сам английският монарх неведнъж бе изпитвал и вкусвал от тая нечестива страст; ако някой изобщо можеше да разбере разпътните радости и грижи на Алфонсо, това беше именно нейният баща, Хенри. С горчивина доня Леонор осъзнаваше, че не може да се бори с хитростта на Ибн Езра.

И Алфонсо прозря с пъргавия си ум мислите на своя дон Йеуда. Беше излязло тъй, както подозираше той от самото начало: евреинът искаше да попречи на свещената война, пък дори и само заради бежанците, които бе приютил в страната.

„Но криво си е направил сметките — мислеше Алфонсо. — Няма да седна да се пазаря с Педро за дреболии. Няма да се обръщам към татко Хенри, та да ми намигне снизходително: «Е, хайде да оставим момчето да се позабавлява и понаслаждава на страстите си.» Няма да допусна тоя евреин да ме води за носа. Няма да заплатя любовта на Рахел с безсмислени преговори и разтакания.“

Тъй чувствуваше и тъй мислеше Алфонсо през краткото мълчание, последвало думите на евреина.

Сетне, ужасен сам от себе си, той се чу да казва:

— Какво смятате, доня Леонор, и вие, благородници? Нашият ескривано според мен намери добър изход. В целия християнски свят едва ли има друг по-добър съдия за едно толкова оплетено дело от мъдрия августейши баща на нашата кралица. Мисля, дон Йеуда, че ще сторим тъй, както предлагаш ти.

За да осигури успешния изход на начинанието, Йеуда уведоми с поверително писмо своя търговски приятел Аарон от Линкълн, финансовия съветник на крал Хенри Английски, за какво се отнасят всъщност споровете на двамата испански крале и го замоли за съдействие.

Сетне, преди да потегли обратно за Толедо, изпрати, както изискваше учтивостта, подаръци на кралицата. Дръзко скъпи подаръци — най-фини парфюми, голяма кутия от слонова кост за тоалетни принадлежности, пълна с гребени, фибули за коса и помади, а освен нея едно великолепно изработено ковчеже с брошки, пръстени, клипсове, скъпоценни камъни; също така обувки с прикрепени отгоре огледалца, така че тази, която ги носеше, винаги можеше да се огледа в тях.