Лион Фойхтвангер - Испанска балада

Дон Манрике докладваше. Преговорите били напреднали и клонели към благоприятен завършък, дори и светият отец бил осведомен за тях и един негов легат, кардинал Грегорио от Сант Анджело, бил вече на път към Кастилия, за да помогне да се сложи край На разпрата между двамата крале.

— Кой е уведомил папата за преговорите? — запита мрачно дон Алфонсо. — Дон Педро ли?

— Аз го уведомих — приветливо отвърна доня Леонор.

Дон Манрике изложи условията на проектодоговора. Войските на двете страни щели да бъдат подчинени на единно ръководство. Кастилски рицари щели да бъдат включени в щаба на арагонските войски, арагонски — в щаба на кастилските. Дон Педро се задължавал да се вслушва в съветите на дон Алфонсо с уважението, дължимо от по-младия на по-възрастния рицар.

— Да се вслушва ли? — запита дон Алфонсо.

— Да се вслушва — потвърди дон Манрике.

— Не успяхте ли да прокарате по-ясно определение? — запита Алфонсо.

— Не — отвърна доня Леонор.

Всички мълчаха.

— Какви други условия предвижда договорът? — запита кралят.

Арагон поставял, обясни дон Манрике, три главни условия. Първо, Кастилия трябвало да се откаже от сюзеренните права над Арагон.

При все че знаеше вече за това условие, дон Алфонсо не можа да сподави един недоволен възглас.

— Второ — продължи дон Манрике, — Арагон настоява да бъдат удовлетворени претенциите на неговия васал Гутиере де Кастро във връзка с овъзмездяването му.

Никой не бе споменал пред краля за това искане. Той почти се изправи и премести погледа си от Манрике към доня Леонор.

— Да платя обезщетение на Кастро ли? — запита тихо, заплашително той.

— Не става въпрос за обезщетение — побърза да го успокои дон Манрике, — думата обезщетение е избягната 40 40 Съгласно правните схващания на Средновековието обезщетение плащал само равен на равен или васал на сюзерен, но никога сюзерен — на васал. — Бел.пр. .

— Умее да използува затрудненото ми положение тоя хлапак Педро — каза с горчивина кралят. — Скрива се зад гърба на Кастро, за да ме унизи. А Рим изпраща своя кардинал да присъствува на позора ми.

— Не е позорно — каза приветливо със звънкия си глас доня Леонор — да се принесе жертва в името на свещената война. Позор би било, ако изпратим кардинала обратно, без да сме свършили нищо. Тогава целият християнски свят с право би обсипал с позорни хули дон Алфонсо за неговото бездействие.

Сановниците седяха изплашени. Вяло отпуснати висяха на прътите си знамената на Кастилия и Толедо. Побледнял, изпълнен с безграничен гняв, дон Алфонсо се взираше в доня Леонор. Докато двамата бяха насаме, тя не го беше упрекнала нито с дума за Галиана; студено и пресметливо бе изчакала тоя коронен съвет, за да хвърли право в лицето му, тук, пред неговите съветници, пред най-близките му приятели, пред неговите знамена, всичко оскърбително, което мислеше за него — тук, сега, с коварна отмъстителност, истинска дъщеря на своята необуздана майка.

Ала доня Леонор не сведе големите си зелени очи пред буреносните мълнии, които мятаха неговите, от спокойното й лице не изчезна дори леката, неопределена усмивка. Той овладя с усилие своята ярост. Не можеше да се кара с нея пред своите приближени, никой от тях не би го оправдал — дори и евреинът.

— Какво обезщетение желае Кастро от мен? — запита пресипнало той.

Вместо дон Манрике отвърна доня Леонор:

— Исканията са неприятни — каза тя, — но в основата си не са несправедливи. Трябва да му платим откуп за пленниците от Куенка и да му върнем неговия кастильо в Толедо.

Отново настъпи дълбока тишина, чуваше се само тежкото дишане на дон Алфонсо. Може би не беше учтиво, но погледите на всички се впериха едва ли не жадно в Йеуда.

Сега архиепископът — седнал колкото можеше по-Далеч от евреина, без дори да го поздрави — взе думата и гласът му отекна в просторната зала:

— Барон де Кастро доста чувствително засяга честта ти, господарю — каза той, — но свещената война ще очисти много унижения.

Доня Леонор приветливо се обърна към Йеуда.

— Какъв е твоят съвет, сеньор ескривано? — запита тя.

— Струва ми се — отвърна Йеуда, — че бунтовният барон си позволява прекалено дръзки искания спрямо негово величество краля. Но аз не съм сведущ по въпросите на честта, а достопочтеният сеньор архиепископ уверява, че високата цел на свещената война си струпа униженията. Що се отнася до самия мен, то аз с болка ще се разделя с дома на моите деди, който си възвърнах по милостта на бога и на нашия господар, краля, срещу доста голяма цена и който радва сърцето ми. Но моите собствени желания и моето честолюбие, както и моето достойнство, разбира се, трябва да отстъпят, когато се отнася до високата цел на нашия господар, краля. Ако това ще спомогне за осъществяването на съюза и за кръстоносния поход, то аз с готовност отдавам в твои ръце, господарю, кастильо Ибн Езра заедно с всичко, което съм пристроил и вградил в него, и то срещу половината от цената, внесена от мен в хазната ти.