Фредерик Форсайт - Парламентьорът

Той никога повече не срещна младичкия сержант, не последва никакъв официален рапорт и Мос успя да потули случая и да остане в ЦРУ. До 1983 година. По това време вече се беше издигнал в кариерата и замина за Хондурас, където ЦРУ провеждаше усилена подготовка на контрите. Той отговаряше за няколко лагера в джунглата по границата с Никарагуа, откъдето контрите, в мнозинството си бивши служители на сваления омразен диктатор Сомоса, провеждаха откъслечни набези в страната, която доскоро бяха управлявали. Веднъж една от бойните групи се завърна с тринадесетгодишно момче. То не беше агент на сандинистите, а обикновено селянче.

Мос проведе разпита на едно сечище сред джунглата, на четвърт миля от лагера на контрите. Тази нощ никой не мигна. Обезумелите писъци на момчето прорязваха неподвижния тропически въздух. Едва след полунощ всичко утихна. Мос се довлече до лагера като опиянен, тръшна се на походното си легло и потъна в сън. Двама от командирите на никарагуанските части се измъкнаха тихо от лагера, потънаха в джунглата и когато след двадесетина минути се завърнаха, поискаха разговор с главнокомандващия. Полковник Ривас ги прие в палатката си, където пишеше доклади на светлината на съскаща петромаксова лампа. Двамата говориха в продължение на няколко минути.

— Не можем повече да работим с този човек — каза в заключение първият. — Говорихме с момчетата. И те са на същото мнение, полковник.

— Es un malsano 6 6 Той е болен. (исп.) — добави вторият. — Un animal. 7 7 Едно животно (исп.)

Полковник Ривас въздъхна. На времето беше служил в Отрядите на смъртта на Сомоса, беше се случвало да измъква от леглата няколко профсъюзни деятели и недоволни от режима, беше присъствал на няколко екзекуции, дори беше взел участие в тях. Но деца… Той се пресегна към радиопредавателя. От всичко най-малко му трябваха бунтове или масови бягства. На разсъмване в лагера се приземи американски военен хеликоптер и от него се измъкна един набит мургав мъж, който се оказа новоназначеният заместник-началник на Латиноамериканския сектор на ЦРУ, тръгнал на опознавателна обиколка из района си. Ривас съпроводи американеца до храстите, откъдето се върнаха след няколко минути.

Ървинг Мосе се събуди, защото някой риташе леглото му. Замъгленият му поглед различи някакъв мъж в зелено маскировъчно облекло.

— Мос, изхвърлен си — заяви мъжът.

— Ти пък кой си, по дяволите? — попита Мос и въпросът му незабавно получи отговор.

— Значи си от онези — презрително изсумтя той.

— Да, точно от тях. А ти си изхвърлен. И от Хондурас, и от ЦРУ.

Той показа на Мос някакъв лист хартия.

— Това не е от Ленгли — опита се да протестира Мос.

— Така е — отговори човекът. — Само че е подписано от мен, а аз съм от Ленгли. Събирай си багажа и скачай в хеликоптера.

Половин час по-късно Дейвид Вайнтрауб наблюдаваше как хеликоптерът се издига в небето. В Тегусигалпа Мос беше посрещнат от шефа на резидентурата, който с ледена учтивост лично го качи на самолета за Маями и оттам за Вашингтон. Той не можа дори да стигне до Ленгли. Посрещнаха го на летището във Вашингтон, дадоха му документите и му казаха да се маха. През следващите пет години беше доста търсен да работи за все по-трудно приемливи от световната общност диктатори от Близкия Изток и Централна Америка. След това се зае да организира специален канал за наркотици по поръчение на Нориега от Панама. Това беше грешка. Американското Бюро за борба с наркотиците го сложи начело в списъка си на най-търсените трафиканти.

През 1988 година тъкмо минаваше през лондонското летище Хийтроу, когато към него се приближиха двама английски пазители на закона и с измамна учтивост го попитаха дали би им отделил малко време да поговорят. Разговорът се отнасяше до скрития в пътната му чанта пистолет. Обичайните процедури по екстрадирането му протекоха с рекордна скорост и три седмици по-късно той се намери на американска земя. На процеса получи три години. Като първа присъда той можеше да попадне в затвор с облекчен режим, но докато очакваше произнасянето й, двама мъже се срещнаха на дискретен обяд в луксозния Метрополитън Клъб във Вашингтон.

Единият беше набит здравеняк на име Вайнтрауб, който по това време вече заемаше поста помощник на заместник директора по оперативната част в ЦРУ. Другият беше Оливър „Бък“ Ревъл, едър мъжага, бивш летец от флотата и настоящ Изпълнителен заместник-директор (отдел „Разследвания“) във ФБР. Като младеж бе играл футбол, но не толкова дълго, че мозъкът му да закърнее. Немалко хора в Хувър Билдинг смятаха, че той все още му служи забележително добре. Вайнтрауб изчака Ревъл да приключи с пържолата си и му показа една папка и няколко снимки. Ревъл затвори папката и рече: „Ясно.“ И така съвсем неочаквано Мос се озова в Ел Рино, където бяха намерили подслон някои от най-свирепите убийци, изнасилвачи и изнудвачи, които американското правосъдие беше сложило под ключ. Когато Мос излезе от затвора, той хранеше патологична омраза към ЦРУ, към Бюрото, към англичаните… И това беше само началото.