Фредерик Форсайт - Парламентьорът

Към средата на януари един студент първокурсник безгрижно се носеше на велосипеда си по Сейнт Джайлс Стрийт в старинния английски град Оксфорд, щастлив от първия си ден в Бейлиъл Колидж и твърдо решен още днес да се срещне с новия си университетски наставник. Беше с панталони от дебело кадифе и ватиран анорак заради студа, но върху него беше облякъл широката черна тога, характерна за възпитаниците на Оксфордския университет, която свободно се развяваше от вятъра. По-късно щеше да разбере, че голяма част от студентите обличат тази дреха само когато се хранят в университетската трапезария, но като новак той се чувстваше страшно горд с това облекло. Би предпочел да живее с колеги, но за него бяха наели една голяма къща със седем спални недалеч от Удсток Роуд. Той премина край Мемориала на мъчениците и навлезе в Магдален Стрийт.

Зад него незабелязано спря една кола. В нея имаше трима мъже, двама отпред и един на задната седалка. Третият мъж се наведе напред.

— Магдален Стрийт е затворена за автомобили. Ще трябва да продължите пеша.

Мъжът на предната седалка изруга тихо и слезе от колата. Той пъргаво се запромъква през уличната навалица, като не отделяше очи от велосипедиста пред себе си. Следвайки указанията на човека на задната седалка, колата зави надясно по Бюмонт Стрийт, след това наляво по Глостър Стрийт и пак наляво по Джордж Стрийт. Накрая спря в долния край на Магдален Стрийт точно в момента, когато там се появи и младежът с колелото. Велосипедистът измина още няколко метра, по Брод Стрийт и спря срещу кръстовището, така че не се наложи колата да се мести. Третият мъж също се показа от Магдален Стрийт, зачервен от ледения вятър, видя колата и се присъедини към другите двама.

— Проклет град — каза той. — Само еднопосочни улици и забранени зони.

Мъжът от задната седалка се засмя.

— Точно затова студентите използват велосипеди. Може би и ние трябва да опитаме.

— Отваряй си очите — каза шофьорът на колата без капчица хумор.

Мъжът зад него притихна и намести пистолета под мишницата си.

Велосипедистът беше слязъл от колелото и се взираше в паветата, които бяха наредени във формата на кръст в средата на Брод Стрийт. Беше прочел в пътеводителя си, че на това място през 1555 година по заповед на кралицата-католичка Мери са били изгорени на клада епископ Латимър и епископ Ридли. През разгарящите се пламъци епископ Латимър се обърнал и викнал на своя брат-мъченик: „Не се страхувайте, мастър Ридли, и се дръжте като мъж. Днес ние ще запалим такава свещ в името на Бога, която никога няма да загасне.“

Очевидно е имал предвид пламъка на протестантската вяра, но отговорът на Ридли не е стигнал до поколенията, тъй като по това време той вече горял в пламъците. Една година по-късно, на същото място ги последвал и архиепископ Кранмър. Пламъците от кладата обгорили дори вратата на Бейлиъл Колидж. По-късно тя била свалена и сложена на входа на вътрешния двор, а следите от обгарянето се виждат и до днес.

— Здравей — обади се някакъв глас зад гърба му и той сведе поглед надолу. Той беше висок и кльощав, а тя нисичка, с блестящи черни очи и закръглена като яребица.

— Аз съм Джени. Струва ми се, че имаме един и същ наставник.

Двадесет и една годишният първокурсник, който беше дошъл в Оксфорд след двегодишно обучение в Йейл, се усмихна широко.

— Здравей, казвам се Саймън.

Двамата се запътиха към сводестия вход на колежа, като младежът буташе велосипеда си. Беше идвал тук и предишния ден, за да се срещне с наставника си, но тогава беше пристигнал с кола. На средата на пътя пред тях се изпречи дружелюбният, но непреклонен Тим Уорд-Барбър.

— Май сте нов в колежа, сър? — попита той.

— Ами да — каза Саймън. — Днес е първият ми ден.

— Много добре, нека тогава да научим първото правило за тукашния живот. Никога, при никакви обстоятелства, независимо дали сме пияни, дрогирани или полузаспали не вкарваме велосипедите си във вътрешния двор на колежа. Сър, бъдете добър да го подпрете на стената до останалите.

В един университет има ректори, директори, магистри, декани, ковчежници, професори, доценти, преподаватели и други, заемащи различни стъпала в йерархията на учебното заведение. Но главният портиер е определено сред най-влиятелните личности. Като бивш сержант от 16-ти ескадрон на Пети улански полк, Тим се беше оправял с доста новобранци.

Когато се върнаха, той им кимна великодушно и каза:

— Мисля, че вие сте при доктор Кийн, в ъгъла на двора и по стълбите към последния етаж.