Фредерик Форсайт - Парламентьорът

Сканлън изруга, след като полковникът напусна кабинета и Милър неодобрително се смръщи.

— Сай, знаеш ли, че той може да се окаже прав? Господи, защо Одел не беше в Белия дом!

Вицепрезидентът Майкъл Одел, избран лично от Кормак, също беше тексасец, бизнесмен, милионер, човек, който се беше издигнал сам, а политическите му убеждения бяха далеч по-десни от тези на президента. Милър, необичайно развълнуван, се извъртя и сграбчи Сканлън за раменете.

— Мел, толкова много пъти съм се молил на Бога за този човек. Исках да получа знак. Получих го — Той ми изпрати този полковник и думите му. Кормак трябва да си отиде.

На север от Лас Вегас в Невада, столицата на хазарта, се намира огромната военновъздушна база „Нелис“ — едно място, в което за хазарт и дума не може да става. Базата обхваща 50 квадратни километра, които принадлежат на полигона Тонапа, предназначен за изпробване на свръхсекретните оръжия на американската армия. Който и да е частен самолет, прелитащ над този район по време на изпитания, рискува да бъде свален след еднократно предупреждение.

В кристално чистата декемврийска утрин в базата пристигна цяла колона лимузини, от които слязоха група мъже, дошли да наблюдават първото изпитание и демонстрация на едно революционно ново оръжие. Част от тях бяха производителите на подвижната ракетна установка, която бе основна част от системата. Те бяха придружени от представители на другите две асоциирани корпорации, изработили ракетите и програмите за електрониката и авиационното радиооборудване, използвани в оръжието. Както всяка една съвременна техническа система, ДЕСПОТ — най-новото оръжие за унищожаване на танкове, не беше просто устройство, а съдържаше цяла мрежа от сложни системи, които в този случай бяха дело на три различни корпорации.

Коб беше Главен изпълнителен директор и основен акционер на „Зодиак-ББМ Инк.“ — компания, специализирана в разработването на бойни бронирани машини, както подсказваха и инициалите й. Неговото бъдеще и бъдещето на компанията му зависеха от това дали ДЕСПОТ, оръжие, което бяха разработили изцяло на свои разноски през последните седем години, ще бъде одобрено и закупено от Пентагона. Коб не хранеше никакви съмнения за крайния резултат. По негово мнение ДЕСПОТ беше изпреварил с години системата „Пейв Тайгър“ на Боинг, както и по-новата им „Тасит Рейнбоу“. Освен това знаеше, че ДЕСПОТ изцяло решава отколешния проблем на НАТО — да се изолира напълно първата вълна съветски танкове в равнината на Централна Германия от втората.

Колегите му бяха Мойр от „Пасадина Ейвионикс“ в Калифорния, които бяха разработили основните компоненти на Кестрел и Госхоук, и Салкинд от ЕСК Индъстриз Инк в Силиконовата долина близо до Пало Алто, Калифорния. Както самите те, така и компаниите, които представляваха, бяха заложили много на това Пентагона да одобри и приеме на въоръжение ДЕСПОТ. ЕСК Индъстриз имаха дял в разработката на прототипа на бомбардировача В2 Стелт за ВВС, но това беше един сигурен проект.

Хората от Пентагона пристигнаха два часа след като всичко беше подготвено. Бяха общо дванадесет човека, сред които двама генерали, и представляваха техническата група, от чиято преценка зависеше крайното решение на Пентагона. След като всички заеха местата си пред стената от телевизионни монитори, изпитанията започнаха.

Мойр беше подготвил една изненада още в самото начало. Той покани присъстващите да се обърнат и да насочат вниманието си към пустинята. Земната повърхност се простираше гола, без следа от човешко присъствие. Настъпи леко объркване. Мойр натисна бутон на таблото пред себе си. Само на няколко метра от хората земята започна да се надига. Пред очите им се появи огромна стоманена лапа, която се протегна напред и започна да тегли. От земята се появи ДЕСПОТ, погребан дълбоко и неуязвим за сканиращите изтребители и за насочените отвесно надолу радари. От гроба, който сам си беше изкопал, се измъкна внушителното сиво стоманено туловище, изпълзя на вериги и колела, без отвори, напълно автономно, самоуверено в мощта си, напълно защитено срещу директни удари, освен ако не ставаше дума за пряко попадение на голямокалибрен снаряд или многотонна бомба, неуязвимо за атомно, химическо и бактериологическо оръжие.

Четиримата мъже, които са намираха във вътрешността на чудовището, включиха захранващите двигатели, изтеглиха защитните стоманени капаци, които покриваха амбразурите от армирано стъкло и извадиха радарната антена, която улавяше и предаваше всеки сигнал за предстоящо нападение. След това се появи и сензорната антена, посредством която се насочваха ракетите. Тази демонстрация несъмнено впечатли хората от Пентагона.