Фредерик Форсайт - Парламентьорът

— А какъв е смисълът да предаваме Саудитска Арабия в ръцете на тези хаховци? — попита Сканлън. — С дневен доход от 300 000 милиона щатски долара, по дяволите… та те ще съсипят всичко!

— Абсолютно вярно. Но точно това арабският свят не може да приеме. Като изключим Иран, всички останали държави в района ще се обърнат с молба към Америка да се намеси. Вашингтон ще бъде подложен на сериозен натиск да изпрати Корпуса за бързо реагиране в базата в Оман, след това в столицата Рияд, в Дхаран и Бахрейн, за да охраняват нефтените кладенци, преди да са ги унищожили завинаги. А след това ще трябва да останем там, за да гарантираме, че подобни терористични актове няма да се повторят.

— Ами това копеле, имамът? — попита Сканлън. — С него какво ще стане?

— Ще умре — спокойно каза Истърхаус. — На негово място ще поставим единствения останал жив принц от Династията на Сауд (когото ще го задържа у дома си точно преди самата касапница). Познавам го много добре — учил е на Запад, проамерикански настроен, слабохарактерен, нерешителен и пияница. Но с изявлението си от нашето посолство в Рияд той ще придаде легитимност на исканията на останалите арабски страни. Като единствен оцелял член на Династията той ще се обърне към Америка с молба да се намеси, за да възвърне законната власт. И оттам нататък той става наш човек.

Сканлън обмисли чутото и отново се върна към същността на въпроса:

— Какво печелим ние от това? Имам предвид ние, а не САЩ.

Милър се намеси. Той добре познаваше Сканлън и знаеше каква ще бъде неговата реакция.

— Мел, ако този принц вземе властта в Рияд и във всеки един момент полковникът му диктува какво да прави, на първо време можем да очакваме да отнемем монопола на Арамко. Това значи, че пред нас стоят нови договори, превози, внос, преработка на суров нефт. А можеш ли да познаеш кой ще се вреди първи?

Сканлън кимна разбиращо.

— За кога смятате да насрочите това… събитие?

— Вероятно знаете, че крепостта Мусмак е била щурмувана през януари 1902 година. Обявяването на новото Кралство е станало през 1932 година. След петнадесет месеца, през пролетта на 1992 година, Кралят и неговият двор ще честват 90-та годишнина от първото събитие и диамантения юбилей на кралството. Планират тържество за един милиард долара и гости от цял свят. В момента специално за празненствата се изгражда нов закрит стадион. Аз отговарям за компютризираните охранителни системи — по входове, врати, прозорци, климатични инсталации. Една седмица преди датата ще се състои генерална репетиция с присъствието на шестстотин членове на Династията на Сауд, събрани от всяко кътче на света. Тогава ще организирам удара на терористите. Компютърът ще заключи всички врати, когато те влязат; на петстотинте войници от Кралската гвардия ще бъдат раздадени негодни амуниции. Ще ги докараме заедно с автоматите за хората на Хизбула с вашите кораби.

— И какво ще стане, когато всичко свърши? — попита Сканлън.

— Мистър Сканлън, когато всичко свърши, Династията на Сауд просто няма да съществува. Нито пък терористите. Защото на стадиона ще избухне пожар, а телевизионните камери ще продължат да снимат трагедията, докато се стопят. Тогава новият аятолах, самоопределилият се приживе имам, наследник на духа и идеите на Хомейни, ще се появи по телевизията и ще провъзгласи плановете си за бъдещето на света, който тъкмо ще е станал свидетел на събитията на стадиона. Вярвам, че това ще сложи начало на натиска към Вашингтон.

— Полковник — обади се Сайръс Милър, — каква сума смятате, че ще е необходима за финансиране на операцията?

— Един милион долара, за да започнем незабавно подготовката. По-късно ще ни трябват още два милиона за закупуване на необходимото от чужбина и за подкупи. В самата Саудитска Арабия нито долар. Имам възможност да създам специален фонд от няколко милиарда риала, за да покрия разноските в страната и подкупите на място.

Милър кимна. Този особняк искаше грошове за цялата тази огромна работа.

Полковник Истърхаус тръгна да излиза, но на вратата се спря.

— Съществува един проблем или поне би могъл да възникне. Това е единственият фактор, който не подлежи на контрол. По всичко изглежда, че президентът Кормак е подел твърд курс на мирна политика, а от това, което наблюдавах в Нантъкет, изглежда е и твърдо решен да сключи този договор с Кремъл. Договорът явно няма да струва и пукната пара след нашето нахлуване на арабския полуостров. А човек като него е в състояние да откаже да изпрати Корпуса за бързо реагиране там.