Фредерик Форсайт - Парламентьорът

МЕТОДИ: Кредото на Хизбула е, че няма да има никаква милост, състрадание, жалост, никакви ограничения за постигане на тяхната крайна цел. Фанатизмът им трябва да стига дори до саможертва в името на голямата цел. Това те наричат Свещен Терор.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ: Шиитските фанатици да бъдат подбудени, обединени, активизирани, организирани и подпомогнати за осъществяването на масово клане на шестстотинте водещи и най-влиятелни членове на Династията на Сауд. По този начин управляващата династия и самото правителство на Рияд ще бъдат унищожени, и на тяхно място ще бъде поставен някой от принцовете, който ще бъде лесно манипулиран от нас и ще приеме военната окупация на нефтените находища в Хаза от Америка. Тогава цените на нефта ще бъдат такива, каквито САЩ „препоръча“.

— Кой, по дяволите е написал това? — попита Сканлън и остави доклада, който бе прочел до половината.

— Един човек, когото ползвах като консултант през последната година — отговори Милър. — Искаш ли да се запознаеш с него?

— Тук ли е?

— Отвън. Пристигна преди десет минути.

— Разбира се — каза Сканлън. — Дай да го видим този маниак.

— След секунда — рече Милър.

Открай време, много преди професор Джон Кормак да изостави академичната кариера и да се впусне в политиката като конгресмен от щата Кънектикът, семейство Кормак имаше лятна къща на остров Нантъкет. За първи път беше дошъл тук преди тридесет години като учител с младата си жена. Това беше много преди Нантъкет да стане модерен курорт като Мартас Винярд или Кейп Код, но още от първия момент беше очарован от чистия въздух и простотата на живота тук.

Разположен на изток от Мартас Винярд, малко встрани от Масачузетския бряг, по това време Нантъкет беше просто обичайното рибарско селище, индиански гробища, освежителен бриз, златни плажове и няколко вили. И това беше всичко. Земя имаше достатъчно и младата двойка пестеше всеки долар, докато събраха достатъчно пари за един парцел от десет декара в Шокемо, покрай детския плаж и брега на лагуната, която наричаха просто „Пристанището“. На това място Джон Кормак построи къщата — непретенциозна постройка цялата от дърво, с дървен покрив и малко грубовати мебели — пак от дърво, с кожени постелки и разноцветни тъкани покривки.

По-късно, когато вече разполагаше с повече средства, той разшири къщата и направи някои подобрения. Върху стария дом в Нантъкет се стовари малък ураган, когато преди двадесет месеца Кормак заяви в Белия дом, че желае да прекарва лятната си почивка там. От Вашингтон запристигаха експерти, които гледаха ужасено на липсата на удобства в къщата, на липсата на безопасност, на липсата на комуникации… След връщането си във Вашингтон те казаха: „Да, господин президент, всичко ще бъде чудесно, но първо ще трябва да се изградят жилищни помещения за стотината човека от секретните служби, да се осигури подходяща площадка за хеликоптерите, няколко бунгала за посетители, за стенографите, за помощния персонал; (естествено Майра Кормак не можеше да продължава сама да оправя леглата), освен това трябва да се монтира сателитна антена или дори две за хората, които ще осъществяват комуникациите…“ Президентът Кормак отхвърли всичко.

А този ноември реши да рискува с човека от Москва и покани Михаил Горбачов да прекарат няколко дни в Нантъкет. Руснакът беше приел поканата с радост.

Горилите от КГБ, които охраняваха руския президент, бяха не по-малко потресени от своите американски колеги, но двамата политици просто им заявиха, че ще трябва да приемат нещата такива, каквито са.

Двамата мъже, навлечени до ушите заради режещия вятър, който духаше откъм Нантъкетския залив (руснакът беше подарил на Кормак самурена шапка), се разхождаха по безлюдните плажове на Нантъкет, докато хората от КГБ и техните колеги търпеливо крачеха след тях, а други бяха залегнали в изсъхналата трева и шепнеха в предавателите си; един военен хеликоптер се бореше с ветровете в небето над тях, а катер на бреговата охрана се люшкаше по вълните край брега.

Никой не се опита да ги убие. Двамата спокойно крачеха из Нантъкет. Рибарите на Стрейт Уорф с гордост им показваха прясно уловените омари и стриди. Горбачов примигваше и се усмихваше удивен от улова. След това изпиха по една бира в крайбрежния бар и отново закрачиха обратно към Шокемо, поклащайки се един до друг като булдог и щъркел.

По-късно, след вечерята от домашно приготвени омари, към тях и преводачите се присъединиха и експертите от министерствата на отбраната, за да уточнят последните принципни въпроси по договора и да подготвят изявлението си за следващия ден.