Фредерик Форсайт - Парламентьорът

— Не чакай помощ от Вашингтон, Мел — спокойно каза Милър. — Ако искаш да промениш нещо в този живот, трябва сам да го сториш. И двамата знаем това от опит, нали?

Мел Сканлън извади носна кърпа и попи потта от челото си. Независимо от климатичната инсталация той продължаваше да се поти. За разлика от Милър, Сканлън имаше предпочитания към традиционния тексаски екип — носеше шапки Стетсън, ширитени вратовръзки, колани с големи токи и ботуши със скосени токове. За съжаление не можеше да се похвали с каубойско телосложение — беше нисък и пълен, но зад облеклото и маниерите на „доброто момче от Запада“ се криеше изключително остър ум.

— И как смяташ да докараш тези запаси тук? — изпухтя той. — Нефтените находища на Хаза са в Саудитска Арабия и това е факт.

— Не, нямам предвид географското им разположение. Говоря за политически контрол върху тях — отговори Милър. — А оттам и възможността да диктуваме цените на саудитския, което ще рече на световния нефт.

— Какво? Политически контрол ли? Искаш да кажеш някоя друга арабска банда да вземе властта?

— Не друга арабска банда, а ние — каза Милър. — Съединените американски щати. За да оцелее държавата ни, ние трябва да контролираме световните цени на петрола, като ги държим изгодни за нас. А това означава, че трябва да поставим под контрол правителството в Рияд. Кошмарът да сме изцяло зависими от една шепа опърпани козари продължи твърде дълго. Крайно време е да си сменим ролите, а Вашингтон няма да го стори. Това обаче би могло да помогне.

Той взе една папка с документи от бюрото си, върху чиито твърди корици не пишеше нищо. Сканлън сбърчи лице.

— О, стига с тези доклади, Сай — запротестира той.

— Прочети този — подкани го Милър. — Прочети го да си освежиш ума.

Сканлън въздъхна и разгърна папката. На първата страница имаше следното заглавие:

— Свещени дивотии! — изпъшка Сканлън.

— Не — невъзмутимо отговори Милър. — Свещен Терор. Чети.

ИСЛЯМ: Ислямската религия (което означава „подчинение“ на волята на бога) е възникнала от учението на пророка Мохамед около 622 година от новата ера и днес обхваща между 800 милиона и милиард последователи. За разлика от християнската религия, при исляма свещениците не са ръкоположени. Религиозните водачи са миряни, които са спечелили уважение с морала и с интелектуалните си способности. Доктрината на Мохамед е изложена в Корана.

СЕКТИ: Деветдесет процента от мюсюлманите принадлежат към сектата на Сунитите — това е ортодоксалното течение. От останалите с най-голямо значение е сектата на Шиитите (фанатизирани поддръжници на исляма), Основната разлика между последователите на двете религиозни течения е тази, че Сунитите следват записаното в Корана учение на пророк Мохамед, известно като Хадис (традиции), докато Шиитите следват и почитат божествената непогрешимост на онзи, който е техен религиозен водач (Имам) в момента. Основни крепости на Шиизма са Иран (100%) и Ирак (55%). Шест процента от саудитските араби са последователи на Шиити — едно ненавиждано и преследвано малцинство, чийто водач е в нелегалност, а основният му район на действие са нефтените полета в Хаза.

ФУНДАМЕНТАЛИЗЪМ: Макар сред Сунитите да има фундаменталисти, това течение е намерило най-благодатна почва сред Шиитите. Тази секта в сектата изисква абсолютно и безпрекословно подчинение на Корана, според тълкуванието му от покойния аятолах Хомейни, който все още не е изместен от никого.

ХИЗБУЛА: В Иран крайни фундаменталисти са „Партията на Бога“ или Хизбула — една истинска армия от религиозни фанатици. В други райони фундаменталистите действат под различни имена, но за целите на настоящото проучване Хизбула е най-подходящо.

ЦЕЛИ И РЕЛИГИОЗНИ СХВАЩАНИЯ: Философията на фундаментализма се базира на схващането, че ислямската религия трябва да се разпространява и в крайна сметка да завладее целия свят, тоест всички да се подчиняват на божията воля, такава каквато е според тълкуванията на аятолах Хомейни. За постигане на тяхната цел съществуват няколко предпоставки, три от които представляват интерес: всички съществуващи мюсюлмански правителства са нелегитимни, тъй като не са основани на безпрекословното подчинение на Аллах, т.е. на аятолах Хомейни; съвместното съществуване между Хизбула и което и да е гражданско правителство е немислимо; свещен дълг на Хизбула е да наказва със смърт всички грешници по света, престъпили волята на Аллаха, но най-вече еретиците сред поддръжниците на исляма.