Фредерик Форсайт - Парламентьорът

След като напусна армията, постъпи в колеж, където специализира информатика. По-късно започна работа в „Ханиуел“, остана там осем години и след това се премести в IBM. През 1981 година, когато саудитският петродолар беше на върха, Арамко възложи на IBM да разработи безотказни компютърни системи за контрол на продукцията, дебита, износа и, най-вече, на дължимите на Саудитска Арабия такси при монополните им операции там. Изборът на Истърхаус, с неговия безупречен арабски език и таланта му за компютри, беше естествен. Следващите пет години от живота си той прекара защитавайки интересите на Арамко в Саудитска Арабия, като се специализира в разработването и прилагането на охранителни компютърни системи против кражби и злоупотреби. През 1986 година, след разпадането на ОПЕК, силите, естествено, бяха преразпределени и саудитците, които в този момент бяха в по-неизгодната позиция, се сетиха за накуцващия компютърен гений. Той, освен че беше изключителен специалист, познаваше отлично езика и обичаите им, и те му платиха цяло състояние, да работи за тях вместо за Арамко и IBM.

Истърхаус познаваше страната и историята й като местен жител. Още като малко момче със затаен дъх беше препрочитал историята за Основателя, за прокудения номадски шейх Абдул Азис ал Сауд, който прекосил пустинята, връхлетял върху крепостта Мусмак при Рияд и така започнал славния си възход. Беше се възхищавал на проницателността на Абдул Азис, който за тридесет години беше покорил всичките тридесет и седем разпръснати из вътрешността на страната племена, беше обединил Нейид, Нейаз и Хадрамут; след това се беше оженил за дъщерите на победените си врагове и беше създал от племената нация или поне някакво подобие на нация. След време обаче очите му се отворили за истинското положение на нещата и възхищението отстъпило място на разочарование, презрение и ненавист.

Работата му в IBM се състоеше в това да открива и предотвратява компютърни злоупотреби чрез системите, разработени от голобради компютърни генийчета в Щатите, като следеше и контролираше прехвърлянето на търговските операции с нефтени продукти на разбираем счетоводен език и накрая в банкови баланси, създавайки безотказни системи, които можеха да се свържат към компютърната мрежа на Саудитското министерство на финансите. Безграничната корумпираност и разврат на управляващите в арабския свят докараха пуританския му дух до твърдото убеждение, че е предопределен от съдбата да бъде един ден онази сила, която ще помете от лицето на тази благословена с безценния си дар земя лудостта и корупцията; че той ще бъде човекът, който ще възстанови реда и моралните устои в Близкия изток, така че този божи дар — нефтът — да служи на свободния свят, а след това и на всички народи на земята.

Можеше да използва способностите си и да натрупа огромно състояние за сметка на държавните приходи от петрола така, както постъпваха самите арабски принцове, но моралът му не му позволяваше. Следователно за да осъществи мечтата си, той се нуждаеше от подкрепата на хора с голяма власт и от много пари. Тогава дойде предложението на Сайръс Милър да срутят корумпирания режим и да върнат властта в ръцете на Америка. От него се искаше само да убеди тези диви тексасци, че той е човекът, от когото се нуждаят.

— Полковник Истърхаус? — Сладкият глас на Луиз прекъсна размишленията му. — Мистър Милър ви очаква, сър.

Той се изправи, остана няколко секунди облегнат на бастуна си, докато болката в крака му утихне и я последва към кабинета на Милър. След като затвори вратата, той поздрави почтително Милър, който го представи на Сканлън.

Милър пристъпи направо към въпроса.

— Полковник, бих желал да убедите моя приятел и колега в осъществимостта на проекта ви, така както убедихте самия мен. Уважавам мнението му и ми се ще и той да ни подкрепи.

Сканлън хареса комплимента. Истърхаус веднага проумя, че това е лъжа. Милър явно съвсем не питаеше уважение към мнението на Сканлън, но и двамата се нуждаеха от неговите кораби, за да пренесат тайно оръжието за преврата. Той се отнесе към Сканлън с подчертано уважение.

— Прочетохте ли доклада ми, сър? — попита Истърхаус.

— Ами… да. За ония от Хизбула. Малко ме затрудниха шантавите им имена. Как смятате да ги използвате, за да свалите монархията и, което е по-важно, как Америка ще може да докопа нефтените залежи на Хаза?

— Мистър Сканлън, човек не може да контролира Хаза и да насочи нефта към Америка, ако преди това не се е справил с правителството в Рияд. Това правителство трябва да се превърне в марионетен режим, ръководен изцяло от американски съветници. Не можем открито да свалим Династията на Сауд, защото арабският свят ще нададе страхотен вой. Планът ми е да провокираме група шиитски фундаменталисти, посветила се на Свещения терор, да свърши тази работа. Мисълта, че хората на Хомейни могат да завладеят саудитския полуостров, ще предизвика вълни на ужас сред целия арабски свят. Като започнем от Оман на юг през Обединените емирства до Кувейт, от Сирия, Ирак, Йордания, Ливан, Египет и Израел, незабавно ще бъдат отправени тайни или явни молби Америка да се намеси и да ги защити от Свещения терор. Тъй като от две години се занимавам с изграждането на специализирана компютърна система за вътрешна сигурност на Саудитска Арабия, зная, че съществува такава група от фанатици, твърди привърженици на Свещения терор. Начело на тази група стои Имам, който ненавижда краля, братята му, Ал Фахд — тяхната придворна мафия, и цялото семейство от хиляди принцове и принцеси, от които се състои управляващата династия. Имамът ги е заклеймил публично като Развратници на Исляма и Осквернители на Свещените градове Мека и Медина. Той трябва да се крие, но аз мога да му осигуря безопасност, докато имаме нужда от него, като изтрия от централния компютър всички данни за местонахождението му. Освен това имам възможността да вляза в контакт с него чрез един бивш служител на Мутавайна, вездесъщата и омразна Религиозна полиция.