Фредерик Форсайт - Парламентьорът

— Да, но ако бъдат изтеглени в Съветския съюз — опонира Джонсън, — те не биха могли да нападнат Западна Германия. Лий, смяташ ли че е възможно да не успеем да ги засечем, ако решат да преминат през Полша обратно в Източна Германия?

— Изключено — категорично заяви шефът на ЦРУ. — Като оставим настрана спътниците, които биха могли да бъдат заблудени от маскирани камиони и влакови композиции, смятам, че ние с англичаните разполагаме с достатъчно агенти в Полша, за да не забележим такова раздвижване. По дяволите, източногерманците също не изгарят от желание да станат военна зона. Най-вероятно е те сами да ни кажат.

— Добре, а ние от какво се отказваме? — попита Одел.

Джонсън му отговори.

— Известна част от войските, но не много. Руснаците изтеглят десет дивизии по 15 хиляди бойци всяка. Ние разполагаме с 326 хиляди души в Западна Европа. Ще слезем под 300 000 за първи път от 1945 година насам. Двадесет и пет хиляди от нашите срещу 150 хиляди от тяхна страна — това никак не е зле. Съотношението е шест към едно, а ние очаквахме четири към едно.

— Да — възрази Станърд, — но ние се задължаваме да не формираме две от нашите нови тежки дивизии — една бронетанкова и една моторизирана пехотна дивизия.

— Хюбърт, ще кажеш ли нещо за средствата, които сме икономисали? — внимателно попита президентът. Той предпочиташе да дава възможност на другите спокойно да изкажат мнението си, слушаше внимателно, правеше малко забележки, кратки, но винаги на място и накрая вземаше решение. Министърът на финансите подкрепяше Нантъкетския договор. Той щеше значително да облекчи изготвянето на балансите.

— Три и половина милиарда струва бронетанковата дивизия, 3,4 милиарда — пехотната — каза той, — но това са само първоначалните разходи. След това ще спестяваме по 300 милиона долара годишно от текущите разходи по поддръжката им. А и сега, когато отказахме поръчката за производство на ДЕСПОТ, печелим още 17 милиарда долара от предвидените 300 бойни единици ДЕСПОТ.

— Но ДЕСПОТ е най-доброто противотанково оръжие в целия свят — запротестира Станърд. — По дяволите, та ние се нуждаем от него!

— За да унищожаваме танкове, които са изтеглени на изток от линията Брест-Литовск? — попита Джонсън. Ако те намалят танковете си наполовина в Източна Германия, ние сме в състояние да се справим с това, което имаме — самолетите А-10 и наземните противотанкови отделения. Освен това можем да си позволим да изградим още стационарни отбранителни съоръжения с част от парите, които ще спестим. Договорът не забранява това.

— Европейците одобряват договора — забеляза кротко Доналдсън. — На тях не им се налага да съкращават жива сила, но пред очите им ще изчезнат десет-единадесет съветски дивизии. Струва ми се, че по суша печелим.

— Да видим какво е положението по море — предложи Кормак.

Съветският съюз се беше съгласил да унищожи в присъствието на военни наблюдатели половината от подводния си флот — всички атомни подводници от класовете Хотел, Ехо и Ноември, Както и всички конвенционални подводници от класовете Жулиета, Фокстрот, Уиски, Ромео и Зулу. Но, както незабавно подчерта Станърд атомните подводници на руснаците, за които ставаше дума, са вече много остарели и несигурни, тъй като изпускат неутрони и гама лъчи, а другите, предвидени за унищожаване, също бяха стари модели. След това руснаците щяха да съсредоточат средствата и най-добрите си хора в класовете Сиера, Майк и Акула, които бяха далеч подобри в техническо отношение и следователно много по-опасни.

Все пак той призна факта, че 158 подводници представляват огромно количество метал и целите на американските части за борба с подводници доста ще намалеят, което пък ще улесни изпращането на военните конвои в Европа, ако някога избухне война.

Всички знаеха, че подводниците, предвидени за унищожаване, са предназначени за нападение и потапяне на кораби. Тези, които носеха на борда си ядрени ракети, тъй наречените „топове“, не бяха споменати, отчасти защото ядрените оръжия бяха предмет на Договора за стратегическите ядрени оръжия от 1989 година, последвал Договора за ядрените оръжия от 1988 година, и отчасти защото съветските „топове“ не бяха „нещо сериозно“, както се изразяваха във Военноморското министерство. Открай време руснаците предпочитаха да разполагат ядрените си оръжия на земята и то по една чисто руска причина. Англия и Америка изпращат подводниците си да кръстосват моретата и океаните в продължение на месеци, без да съобщават самоличността и местоположението си. Просто вярват на хората си. Въпреки че на борда на руските подводници има политически офицер, омразния на екипажите замполит, Москва не смее да им даде такава свобода на действие. Ето защо руските подводници са длъжни на всеки двадесет и четири часа да вдигат антените си и да викат в ефира: „Майко Русия, ние сме тук“, при което американците с благодарност си отбелязват координатите им и ги проследяват.