Фредерик Форсайт - Парламентьорът

Юни

Милър прие полковник Истърхаус в първата седмица на юни. Полковникът имаше достатъчно работа в Саудитска Арабия, но повикването беше недвусмислено, така че той се качи на самолета от Джеда до Ню Йорк през Лондон, а оттам за Далас. В Далас го очакваше кола, която го отведе до частното летище У.П.Хоби на югоизток от града, а оттам Лиърджетът го откара направо в ранчото, което той не беше виждал досега. Докладът му за свършеното до момента беше оптимистичен и съответно приет добре.

Посредникът му от Религиозната полиция бе проявил нескрит ентусиазъм при загатване на идеята за смяна на правителството в Рияд и бе установил контакт с укриващия се Имам на шиитите-фундаменталисти, след като Истърхаус му бе съобщил къде е тайното му убежище. Самият факт, че човекът от Религиозната полиция не бе предал Имама показваше, че може да му се вярва и занапред.

Имамът беше изслушал предложението — отправено, естествено, без да се споменават никакви имена, тъй като никога не би пропуснал един християнин като Истърхаус да бъде изпълнител на волята на Аллаха — и, по думите на довереника, го беше приел възторжено.

— Въпросът е в това, мистър Милър, че досега фанатиците на Хизбула не са правили никакви опити да завземат Саудитска Арабия. Вместо това всичките им усилия са били насочени към Ирак, но безуспешно. Причината за това търпеливо заобикаляне на Саудитска Арабия са опасенията им, че един опит за унищожаване на Династията на Сауд ще предизвика бурна реакция от страна на САЩ, чиято позиция до този момент е била колеблива. Освен това те са твърдо убедени, че един ден Саудитска Арабия сама ще падне в ръцете им. Изглежда Имамът смята, че следващата пролет — Диамантеният юбилей е окончателно насрочен за следващия април, — е точно моментът, който сам Аллах е избрал за това. На празненството ще се съберат многобройни делегации от всичките тридесет и седем племена в страната, за да изразят почитта си към Кралската династия. Между тях ще бъдат представителите от племената от района на Хаза, работници от нефтените находища, които в по-голямата си част са шиити. Пръснати сред тях ще бъдат и двестата избрани главорези на Имама, които ще пристигнат невъоръжени, докато им раздадем автоматите и мунициите, внесени в страната контрабандно с един от танкерите на Сканлън.

Накрая Истърхаус докладва, че един от висшите египетски офицери — групата от египетски военни съветници играеше съществена роля в армията на Саудитска Арабия — е дал съгласието си да превъоръжи кралската гвардия с дефектни оръжия и амуниции, при условие че след преврата неговата бедна страна със своето многомилионно население ще получи достъп до саудитския нефт.

Милър кимна замислено.

— Много добре, полковник — каза той, а след това смени темата. — Как, според вас, ще реагират руснаците, ако Америка поеме контрола над Саудитска Арабия в свои ръце?

— Ще бъдат доста разтревожени, предполагам — отвърна полковникът.

— Достатъчно, за да отхвърлят Нантъкетския договор, с чиито условия вече всички сме наясно? — попита Милър.

— Така си мисля — отговори Истърхаус.

— Коя групировка вътре в Съветския съюз би имала най-сериозно основание да желае отменянето на този договор?

— Генералният щаб — отговори без колебание полковникът. — Тяхната позиция в Съветския съюз е като тази на нашия Комитет на началник-щабовете и хората от военната промишленост, взети заедно. Договорът ще ограничи властта им, ще подрони престижа им и ще намали техния бюджет и броя им с четиридесет процента. Не мога да си представя, че те ще го приветстват.

— Странни съмишленици — замислено каза Милър. — Съществува ли възможност дискретно да влезем в контакт с тях?

— Аз… познавам някои хора — предпазливо произнесе Истърхаус.

— Бих желал да ги използвате — рече Милър. — Подхвърлете им само, че в Америка известни високопоставени кръгове също като тях се противопоставят на договора от Нантъкет и смятат, че е възможно той да бъде осуетен от американска страна и имат желание да се консултират с тях.

Политиката на кралство Йордания трудно може да се нарече просъветска, но крал Хюсеин трябваше умело да лавира, за да запази трона си в Аман. Ето защо от време на време се налагаше да купува и съветско оръжие, въпреки че въоръжението на неговия Хашемитски арабски легион беше предимно западно. Въпреки това в Аман все още действаше група от тридесет съветски военни съветници, оглавявана от военното аташе на руското посолство. Истърхаус се беше запознал с него по време на едни изпитания на съветска техника в пустинята източно от Акаба, където представяше своите саудитски клиенти. На връщане Истърхаус се отби в Аман.