Фредерик Форсайт - Парламентьорът

И работата тръгна. Комбинацията от праволинейния аристократ от Нова Англия с неговите силно въздействащи и убедителни слова и южняка с неговия измамно простодушен вид грабнаха решаващите гласове на всички черни, на латиноамериканците и на немалкото американци от ирландско потекло и спечелиха изборите. Откакто беше дошъл на власт, Кормак съзнателно беше включвал Одел във вземането на всички важни решения. И сега двамата бяха седнали един срещу друг да обсъждат договора, за който Кормак знаеше, че Одел ненавижда от дъното на душата си. До президента бяха седнали още четирима от близките му сътрудници: Джим Доналдсън, държавен секретар, Бил Уолтърс — министър на правосъдието, Хюбърт Рийд — министър на финансите и Мортън Станърд — министър на отбраната.

От двете страни на Одел седяха Брад Джонсън, чернокож от щата Мисури с блестящ интелект, който преди да стане съветник по националната сигурност четеше лекции по отбраната в Корнелския университет и Лий Алегзандър — началник на ЦРУ. Беше поел този пост от съдията Бил Уебстър няколко месеца след като Джон Кормак встъпи в длъжност. Присъствието му на това съвещание беше наложително, тъй като ако руснаците възнамеряваха да нарушат условията на договора, американското правителство трябваше незабавно да получи информация чрез спътниците, от разузнавателните служби и техните агенти по места.

Докато осемте мъже препрочитаха окончателния вариант, за всеки един от тях беше ясно, че това ще бъде едно от най-оспорваните споразумения, които Америка някога е подписвала. Вече съществуваше мощна опозиция в лицето на десните политически кръгове и индустриалците от военно-промишления комплекс. През 1988 година, по времето на Рейгън, Пентагонът беше дал съгласието си за съкращаване на военните разходи с 33 милиарда долара, като военният бюджет слезе до общо 299 милиарда долара. За всяка една от финансовите години от 1990 до 1994 военните разходи трябваше да се съкратят съответно с 37,1 милиарда, 41,3 милиарда, 45,3, милиарда и 50,7 милиарда долара. Но това щеше да ограничи нарастването на разходите само с 2% годишно. Нантъкетският договор предвиждаше огромно намаление на бюджета за военни разходи и ако първоначалното ограничаване на нарастването беше създало проблеми, то предстоящият договор щеше да предизвика истинска буря.

Разликата беше в това, че, както Кормак неколкократно подчерта, предишните съкращения на военните разходи не бяха планирани в съответствие с действителните съкращения на руснаците. В Нантъкет Москва беше дала съгласието си за съкращаване на бойния си потенциал до нечувано към този момент равнище. Нещо повече, Кормак бе наясно, че двете световни суперсили почти нямаха избор. От момента, в който беше встъпил в длъжност, те двамата с Рийд непрекъснато се бореха с нарастващия вътрешен и търговски дефицит на Америка. Увеличението беше неудържимо и заплашваше да разруши благоденствието не само на САЩ, но и на целия западен свят. От докладите на своите експерти Кормак беше стигнал до извода, че Съветският съюз се намира в същото нерадостно положение, макар и поради по-различни причини и затова беше поставил ребром въпроса пред Михаил Горбачов: аз имам нужда от съкращения, вие — от пренасочване на средства. Руснакът се беше погрижил за останалите страни от Варшавския договор, Кормак успя да се наложи пред НАТО. Първа отстъпи Германия, след това Италия, след тях някои от по-малките държави-членки и накрая англичаните. В най-общ смисъл условията бяха следните: Сухопътни сили. Съветският съюз бе приел да намали войските си в Източна Германия, бойните части за евентуално нападение на запад по Централната германска равнина с половината от всичките двадесет и една бойни дивизии от всички категории. Тези части нямаше да бъдат разформировани, а щяха да бъдат изтеглени зад полско-съветската граница с условието повече да не бъдат прехвърляни на запад. Това условие се отнасяше за всички дивизии от първа категория. Освен това Съветският съюз се задължаваше да намали личния състав на цялата си армия с 4%.

— Някакви коментари? — попита президентът.

Станърд от Пентагона, който съвсем естествено хранеше най-дълбоки резерви по отношение на договора — пресата вече няколко пъти бе правила неуспешни опити да предскаже оставката му — вдигна поглед.

— За руснаците това е най-съществената част от договора, тъй като те разполагат с най-голямата армия в света — направо цитира той председателя на Комитета на началник-щабовете, без да си го признае. — За обикновения човек това звучи направо фантастично, дори западногерманците мислят така. Но нещата не са толкова добри, колкото изглеждат. От една страна руснаците не са в състояние да поддържат 177 пехотни дивизии както досега, без да използват южните етнически групи, имам предвид тези от мюсюлманските републики, а на всички ни е известно, че те с радост биха ги разформировали. От друга страна това, което наистина тревожи нашите плановици, не е една разпасана съветска армия. Те се страхуват от една армия с численост наполовина на сегашната, но съставена от професионални войници. Една малка армия от професионалисти върши много повече работа, отколкото една голяма, но пълна с малоумници, каквото е сегашната.