Фредерик Форсайт - Парламентьорът

По пътя надолу по склона на планината той закачи изоставения Додж зад Ренегейда и го дотътри до Сейнт Джонсбъри. Монтьорите от местния сервиз бяха доволни, че им се отваря работа и той им остави джипа с канадската регистрация да го продадат колкото може по-изгодно.

Закараха Доджа до летището в Монпелие, върнаха го на агенцията и отлетяха за Бостън и оттам — до националното летище във Вашингтон. Сам бе паркирала колата си наблизо.

— Не мога да отседна при теб — каза й той. — Апартаментът ти още се подслушва.

Намериха скромен пансион близо до апартамента й в Александрия, където хазайката с удоволствие предложи най-хубавата си стая на горния етаж на туриста от Канада. Късно същата вечер Сам се върна в собствения си апартамент и възползвайки се от това, че телефонът й се подслушва, се обади на Бюрото, като каза, че сутринта ще бъде на работното си място.

На втората вечер те се срещнаха отново в един малък ресторант. Сам бе донесла тефтерчето на Мос с телефонните номера и започна да ги преглежда един по един с Куин. Тя бе оцветила номерата с флумастер, като бе използвала различни цветове съобразно това в коя държава, щат или град се намираха те.

— Този тип доста свят е изръшкал — каза тя. — Номерата, които са отбелязани с жълта линия, са в чужбина.

— Тях ги остави — каза Куин. — Човекът, когото търся, живее точно тук или някъде наблизо. Окръг Колумбия, щата Вирджиния или Мериланд. Той трябва да е някъде около самия Вашингтон.

— Точно така. Червените линии означават, че телефоните са на територията на Съединените щати, но извън този район. В окръга и в двата щата има общо четиридесет и един. Проверих ги всичките. От анализа на мастилото става ясно, че повечето от тях са били написани преди доста години, вероятно когато е работил в Компанията. Те включват банки, лобисти, частните домове на няколко щатни служители на ЦРУ, една брокерска къща. Трябваше доста Да се моля на един познат от лабораторията, за да получа всичко това.

— Какво каза твоят специалист относно времето, когато тези телефонни номера са били писани?

— Всичките са преди повече от седем години.

— Преди да бъде уволнен. Не, този трябва да е по-скорошен.

— Аз казах „повечето от тях“ — напомни му тя. — Има четири други, които са били вписани в тефтерчето му през последните дванадесет месеца. Пътническа агенция, две бюра за самолетни билети и номер за поръчка на такси.

— По дяволите.

— Има още един номер, който е бил записан преди три или най-много шест месеца. Проблемът е, че не съществува.

— Изключен? Не работи?

— Не, имам предвид, че никога не е съществувал. „Двеста и две“ е кодът за набиране на Вашингтон, но останалите седем цифри не образуват телефонен номер и никога такъв не е съществувал.

Куин взе цифрите със себе си вкъщи и работи над тях две денонощия. Ако те бяха закодирани, комбинациите бяха толкова много, че спокойно можеха да докарат главоболие На някой компютър, да не говорим за човешки мозък. Всичко зависеше от това до каква степен Мос е искал да го пази в тайна и доколко той е смятал, че тефтерчето му ще бъде винаги на сигурно място. Куин започна с най-елементарните кодове, като записваше в колонка получените цифри, които Сам по-късно щеше да проверява.

Започна с най-лесния, детския код — просто обърна реда на цифрите, като започна да чете отзад напред. Сетне размести първата и последната цифра, втората и предпоследната, третата и пред-пред-последната, като не местеше цифрата в средата. Премина през десет варианта на разместването. След това се прехвърли към събиране и изваждане.

От всяка цифра той извади единица, след това двойка и така нататък. После от първата цифра извади единица, от втората — двойка, тройка от третата и така до последната седма цифра. Сетне повтори същото, но чрез събиране. След първата нощ той се облегна назад и се вторачи в колонките от цифри пред него. Мос, осъзна той, е могъл да добавя или изважда собствената си рождена дата, или дори тази на майка си, номера на колата си или дължината на оная си работа. Когато състави списък със сто и седем от най-вероятните комбинации, той го предаде на Сам. Тя му се обади късно следобед на следващия ден. Гласът и звучеше уморено. Телефонната сметка на Бюрото сигурно бе доста набъбнала.

— Окей, четиридесет и един от номерата отново не съществуват. Останалите шестдесет и шест включват обществени перални, видни граждани, салон за масаж, четири ресторанта, павилион за хамбургери, две курви и една военновъздушна база. Добави към това петдесет души, които, по всичко личи, си нямат и хабер от тая работа. Но има един, от който може да излезе нещо голямо. Номер четиридесет и четири от твоя списък.