Фредерик Форсайт - Парламентьорът

Когато Филип Кели каза, че ще помоли английските си колеги от сутринта да започнат да следят по всички гранични пунктове за появата на паспорта на Куин, той бе имал предвид вашингтонска сутрин. Поради часовата разлика англичаните получиха молбата в 11 сутринта лондонско време. Половин час по-късно един служител занесе съобщението за издирване на Куин на колегата си от гишето за паспортна проверка в Хийтроу, който половин час по-рано бе видял Куин да минава пред него. Дежурният служител помоли да бъде заместен и отиде да докладва на началниците си.

Двама офицери от Специалния отдел, които дежуряха на имиграционното бюро, попитаха работещите в митническата зона. Един от митничарите от „зеления канал“ си спомни за висок американец, когото бе спрял за малко, тъй като онзи не носел никакъв багаж. Когато му показаха снимка, той го позна.

Регулировчиците, които разпределяха отвън върволицата от таксита, за да избегнат големи струпвания от чакащи пътници, сториха същото. Те, обаче, не бяха забелязали номера на таксито, което той бе наел.

Таксиметровите шофьори понякога са източници на жизнено важна информация за полицията и тъй като спадат към групата на примерните граждани, спазващи закона, с изключение на случаите, когато се разсейват и пропускат да впишат някой и друг припечелен грош в данъчните си декларации (което не влиза в работата на столичната полиция), отношенията между тях и полицията бяха добри и си оставаха такива. Освен това таксиметровите шофьори, които обслужваха доходоносните маршрути от Хийтроу, извършваха това съгласно строга и ревностно защитавана система на ротация. Отмина още един час, докато проследят и открият шофьора, возил Куин. Той, както и останалите преди него, го разпозна на снимката.

— Да — каза той. — Закарах го до хотел „Блекуудс“ в Марилбоун.

Всъщност в един без двадесет той бе оставил Куин пред стъпалата, водещи към хотела. Никой от двамата не бе забелязал черната лимузина, която спря зад тях. Куин се разплати с шофьора и се изкачи по стълбите. В този момент до него се лепна един лондонски бизнесмен в тъмен костюм. Стигнаха до въртящите се врати по едно и също време. Въпросът сега бе кой да мине пръв. Куин присви очи, когато забеляза човека до себе си. Бизнесменът то изпревари.

— А, не бяхте ли в самолета от Корсика тази сутрин? И аз бях в него, дявол да го вземе. Светът е малък, а? След вас, скъпи друже.

Той направи жест Куин да мине пред него. От капачето на чадъра се бе показало голо острие. Куин почти не усети лекото ужилване от иглата, когато тя влезе в прасеца на левия му крак. Тя остана там половин секунда и бе изтеглена. След миг той бе вътре във въртящите се врати. Когато стигна средата, те се затвориха с трясък зад него. Той бе хванат като в капан между портала и фоайето. Стоя затворен там само пет секунди. След като излезе, имаше чувството, че му се вие леко свят. Явно от топлината.

Англичанинът бе до него, като не преставаше да бърбори.

— Проклети врати. Никога няма да свикна с тях. Кажете, приятелю, добре ли сте?

Пред очите на Куин сякаш падна мъгла и той залитна. Към тях със загрижено лице се приближи един униформен портиер.

— Зле ли ви е, сър?

С изискан финес бизнесменът пое енергично нещата в ръцете си. Наведе се към портиера, като държеше Куин под мишницата с учудваща лекота и пъхна една банкнота от десет лири в ръката му.

— Страхувам се, че е малко попрекалил със сутрешното си мартини. Като прибавим към това и часовата разлика след полета. Вижте, колата ми е отвън… ако бъдете така добър… Хайде, Клайв, позволи ми да те откарам у дома, синко…

Куин се опита да се възпротиви, но крайниците му сякаш бяха направени от тесто. Портиерът знаеше задълженията си към хотела, както знаеше да различава и истинските джентълмени, когато му се отдадеше случай да срещне такива. Истинският джентълмен хвана Куин от едната страна, портиерът — от другата. Те го пренесоха през вратата за багаж, която не се въртеше и го свлякоха надолу по трите стъпала до тротоара. Там двама от колегите на истинския джентълмен излязоха от колата и помогнаха на Куин да седне на задната седалка. Бизнесменът кимна с благодарност на портиера, който се обърна, за да обслужи други пристигащи гости. Лимузината се отлепи от тротоара.

В този момент иззад ъгъла на Бландфорд Стрийт се появиха две полицейски коли, които се насочиха към хотела. Куин се облегна на тапицирана седалка. Мозъкът му все още работеше, но тялото му беше безпомощно, а езикът — една влажна буца. След това отнейде придойдоха тъмни вълни, черен мрак го погълна и той изгуби съзнание.