Фредерик Форсайт - Парламентьорът

— След това той ми се обади, преди двадесет и четири часа, и ми каза, че всичко е свършило, следата се прекъснала, тъй като Орсини умрял, без да каже нищо за дебелака.

Когато тя свърши, в залата настъпи мълчание.

— Господи, това е невероятно — каза Рийд. — Разполагаме ли с някакви доказателства, които могат да подкрепят всичко това?

Лий Алегзандър вдигна очи.

— Белгийците съобщават, че куршумът, убил Лефорт, наричан още Марше, е калибър четиридесет и пет, а не тридесет и осем. Освен ако Куин не е имал и друг пистолет.

— Не, нямаше — отвърна бързо Сам. — Единственият, който имахме у себе си, бе моят, калибър тридесет и осем, даден ми от господин Браун. Освен това никога не съм изпускала от очи Куин за по-дълго време, през което той да прескочи от Антверпен до Вавър и да се върне или от Арнхем до Ден Бош и обратно. Що се отнася до кафенето в Париж, Зак бе убит с пушка, с която стреляха от една кола на улицата.

— Това съвпада — каза Алегзандър. — Французите са намерили куршумите, изстреляни към това кафене. Стреляно е с пушка Армълайт.

— Възможно е Куин да е имал партньор — предположи Уолтърс.

— Тогава нямаше да бъде необходимо монтирането на подслушвателно устройство в чантата ми — каза Сам. — Той спокойно можеше да се измъква, докато бях в банята или в тоалетната и да се обажда по телефона. Умолявам ви, господа, да ми повярвате — Куин е чист. Той почти успя да стигне до дъното на този проклета история. През цялото време обаче някой беше с едни гърди пред нас.

— Дебелакът, за когото Зак споменал? — попита Станърд. — Човекът, за когото Зак се кълнял, че дърпал конците, че е платил за всичко? Но… американец?

— Може ли да изкажа едно предположение? — попита Кевин Браун. — Може и да съм допуснал грешка, като сметнах, че Куин е бил замесен от самото начало. Признавам си го. Но съществува и друг, много по-правдоподобен сценарий.

Всички бяха наострили уши и чакаха какво ще каже.

— Зак твърдял, че дебелакът е американец. Как е разбрал това? По неговия акцент. Каква представа може да има един англичанин за американските акценти? Те взимат и канадците за американци. Да предположим, че дебелакът е бил руснак. Тогава всичко пасва. КГБ разполага с десетки агенти с перфектен английски и с безупречен американски акцент.

Около масата няколко глави бавно закимаха.

— Моят колега е прав — каза Кели. — Разполагаме с мотив. Открай време дестабилизирането и деморализирането на Съединените щати е основен приоритет във външната политика на Москва, няма съмнение в това. Възможности? Няма проблеми. На обществеността бе известно, че Саймън Кормак следва в Оксфорд и КГБ са използвали този случай за да организират една „мокра“ операция с цел да уязвят всички нас. Финансиране? В това те нямат проблем. Използват наемници — набирането на хора-маши за извършване на мръсната работа е обичайна практика. И ЦРУ го прави. Що се отнася до очистването на четиримата наемника, когато работата е свършена — това е често срещано в престъпния свят. Ето една сходна черта между тях и КГБ.

— Ако приемем, че дебелакът е бил руснак — добави Браун, — всичко си отива на мястото. Приемам, на базата на доклада на агент Самървил, че е съществувало лице, което е плащало, информирало и „движело“ Зак и неговите гангстери. Но, поне що се отнася до мен, този човек вече се е върнал там, откъдето е дошъл — Москва.

— Но защо — попита Джим Доналдсън — Горбачов първо ще хвърля толкова труд за Нантъкетския договор, а след това ще го опропастява по такъв ужасяващ начин?

Лий Алегзандър се покашля леко.

— Господин министър, известно е, че съществуват могъщи сили вътре в Съветския съюз, които се противопоставят на гласността, перестройката, реформите, на самия господин Горбачов и особено на Нантъкетския договор. Нека да си припомним, че бившият председател на КГБ, генерал Крючков, бе наскоро уволнен. Може би причината за неговото уволнение е именно това, което в момента обсъждаме.

— Мисля, че попаднахте в целта — каза Одел. — Тия потайни копелета от КГБ предприемат акцията, за да ударят с един куршум два заека — да закопаят Америка и договора. Може би самият Горбачов не е замесен.

— Това с нищо не променя нещата — каза Уолтърс. — Американската общественост никога няма да повярва на такова нещо. Включително и Конгресът. Ако това е дело на Москва, вината е на господин Горбачов, без значение дали е знаел или не. Помните ли Ирангейт?

Да, всички помнеха този скандал. Сам вдигна поглед.