Фредерик Форсайт - Парламентьорът

— Ако бях по-великодушен, може би щях да ви съжаля — каза Куин. — Но истината е, че нищо, абсолютно нищо не мога да направя. Вече не.

— Вероятно — кимна генералът. — Нека да видим. Струва ми се, че сте достатъчно прозорлив и вече сте разбрали, че ние не стоим в дъното на този заговор. Ако го бях организирал аз, защо, по дяволите трябваше да убивам Кормак с устройство, за което толкова лесно може да се докаже, че е съветско?

Куин кимна.

— Добре. И аз смятам, че това не е ваше дело.

— Благодаря ви. А имате ли някаква представа кой може да го е извършил?

— Мисля, че е някой от Америка. Може би ултрадесните. Ако целта е била да се провали ратифицирането на Нантъкетския договор от Конгреса, то тя без съмнение е постигната.

— Точно така.

Генерал Кирпиченко отиде зад бюрото си и се върна с пет увеличени фотоснимки. Той ги разстла пред Куин.

— Виждали ли сте някога тези лица преди, мистър Куин?

Куин разгледа паспортните снимки на Сайръс Милър, Мелвил Сканлън, Лайънъл Коб, Питър Мойр и Бен Салкинд. Поклати глава.

— Не, никога.

— Жалко. Имената им са на обратната страна. Посетили са моята родина преди няколко месеца. Човекът, с когото са преговаряли — човекът, с когото смятам, че са преговаряли — е бил в състояние да им достави онзи колан. По една случайност, той е маршал.

— Арестувахте ли го? Разпитахте ли го?

За първи път генерал Кирпиченко се усмихна.

— Мистър Куин, представянето на институцията, в която работя, като организация с безгранична власт, е златна мина за вашите писатели и журналисти. Но това не е точно така. Дори за нас арестуването на един съветски маршал без нито една улика представлява грубо потъпкване на закона. Аз бях откровен с вас. Бихте ли ми отвърнали със същото? Бихте ли ми казали какво сте успели да откриете през изминалите тридесет дни?

Куин се замисли над молбата. Какво пък, по дяволите, всичко бе приключило, поне що се отнасяше до каквато и да е нишка, която той можеше да проследи. Разказа на генерала историята от момента, когато избяга от апартамента в Кенсингтън, за да организира лична среща със Зак. Кирпиченко слушаше внимателно, като на няколко пъти кимна, сякаш това, което чуваше, съвпадаше с нещо, което той предварително знаеше. Куин завърши разказа си със смъртта на Орсини.

— Между другото — добави той, — може ли да попитам как ме проследихте до летището в Аячо?

— О, да, разбирам. Моят отдел още от самото начало живо се интересуваше от цялата тази история. След смъртта на момчето и умишленото изтичане на подробностите за колана, ние превключихме на високи обороти. Вие не бяхте напълно незабележими, когато преминахте през Холандия. Престрелката в Париж излезе във всички вечерни вестници. Описанието на мъжа, когото барманът видял да бяга от мястото на действието, отговаряше на вашето. Една проверка на списъците с пътниците и заминаващите полети — да, ние наистина имаме свои хора в Париж, които работят за нас — ни показа, че вашата приятелка от ФБР се е запътила към Испания, но от вас нямаше и следа. Предположих, че може да сте въоръжен и бихте искали да избегнете проверките по летищата. Затова проверихме резервациите за фериботите. Моят човек в Марсилия извади късмет, като ви засякъл на ферибота за Корсика. Мъжът, когото видяхте на летището, излетя същата сутрин, когато вие сте пристигнали, но ви изпуснал. Сега аз знам, че сте отишли горе в планината. За наблюдение той избрал мястото, където се пресичат пътищата от летището и морското пристанище и видял вашата кола да поема към летището малко след изгрев слънце. Между другото, знаете ли, че в сградата на летището влезли четирима въоръжени мъже, докато сте били в телефонната кабина?

— Не, не съм ги забелязал.

— Х-м. Изглежда не са били много благоразположени спрямо вас. От това, което току-що ми разказахте за Орсини, разбирам защо. Няма значение. Моят колега… се погрижил за тях.

— Вашият хрисим англичанин?

— Андрей? Той не е англичанин. Всъщност и руснак не е. Той е казак. Не подценявам вашите професионални умения, мистър Куин, но, моля ви, никога не му се изпречквайте на пътя. Той наистина е един от най-добрите ми служители.

— Благодарете му от мое име — каза Куин. — Вижте, генерале, приятно ми беше да си поговорим. Но това е всичко. Не мога да отида никъде. Мога единствено да се върна в Испания при лозята си и да се опитам да започна отначало.

— Не съм съгласен, мистър Куин. Смятам, че трябва да се върнете в Америка. Ключът към загадката се крие някъде там, в Америка. Трябва да се върнете.