Фредерик Форсайт - Парламентьорът

— Просто пратете сметката на американския посланик в Париж — каза Куин, след което постави обратно слушалката. Това бе най-доброто, което можеше да стори.

Той се обади в бара в Естепона и говори с Рони, който му даде телефонния номер на вилата в планината, където Бърни и Артър наглеждаха Сам, като внимателно избягваха да играят с нея на покер. Той позвъни на новия номер и Артър я извика на телефона.

— Куин, скъпи, добре ли си? — гласът й се чуваше слабо, но ясно.

— Да. Слушай, мила, всичко свърши. Можеш да вземеш самолет от Малага до Мадрид и да продължиш за Вашингтон. Те ще искат да говорят с теб. Вероятно и от онази префърцунена комисия ще искат да чуят тази история. Ще бъдеш в безопасност. Кажи им това: Орсини умря, без да проговори. И думичка не каза. Сега вече никой не може да открие самоличността на дебелака, за когото Зак спомена, или на тези, които са зад него. Трябва да тръгвам. Засега довиждане.

Той затвори, прекъсвайки потока от нейни въпроси.

Като се движеше безшумно по своята космическа орбита, един спътник на Агенцията за национална сигурност чу този телефонен разговор, заедно с милиони други същата сутрин и предаде думите на компютрите долу във Форт Мийд. Мина известно време, докато те бъдат обработени, след това следваше да се прецени каква част от тях да се запази и каква да се изреже, но думата „Куин“, която Сам бе произнесла, накара компютрите да запишат това съобщение. То бе проучено в ранния следобед и препратено в Ленгли.

Когато пътниците за Лондон бяха повикани, един камион спря под козирката на сградата за заминаващи. Четиримата мъже, които слязоха и преминаха през входната врата, не приличаха на пътници за Лондон, но това не направи впечатление никому. Освен на елегантно облечения бизнесмен. Той вдигна очи, сгъна списанието и се изправи. Палтото му бе преметнато през едната ръка, в другата държеше чадъра си. Започна да ги наблюдава.

Предводителят на четиримата, в черен костюм и разкопчана риза, предната вечер бе играл на карти в един бар в Кастелбланк.

Останалите трима носеха сини ризи и панталони и приличаха на хора, които са работили в лозя и маслинени горички. Ризите бяха износени в долната си част — подробност, която не убягна на бизнесмена. Те огледаха насъбралото се множество, не обърнаха капка внимание на бизнесмена и започнаха да наблюдават останалите пътници, които един по един се изнизваха през вратата за заминаващи полети. Куин не се виждаше, защото се бе отбил до мъжката тоалетна. От радиоуредбата се чу последното повикване за пътниците, пътуващи за Лондон. В този момент Куин се появи.

Той зави рязко вляво към вратата за заминаващи и извади билета от джоба на блузата си, без да забележи четиримата от Кастелбланк. Те се насочиха към гърба му. В залата се появи един носач, който буташе по пода дълга редица от свързани една с друга колички с багаж.

Бизнесменът отиде до носача и го избута. Спря, за да изчака удобния момент и даде силен тласък на колоната от колички. Тя набра скорост и инерция по гладкия мраморен под и се насочи към четиримата вървящи мъжаги. Един от тях навреме видя опасността, хвърли се настрани, спъна се и се просна с цял ръст на земята. Колоната удари втория мъж в таза, повали го на пода и след това се раздели на няколко части, които тръгнаха с дрънчене в три различни посоки. На водача с черния костюм му се паднаха осем колички, които го натресоха в диафрагмата и го свиха на две. Четвъртият мъж му се притече на помощ. Те бързо се окопитиха, събраха се отново, за да видят само как гърбът на Куин изчезва в чакалнята за заминаващи.

Четиримата мъжаги от селото се втурнаха към стъклената врата. Стюардесата на летището им отправи професионалната си усмивка и ги подсети, че е свършило времето за прочувствени раздели, тъй като и последното повикване за полета е приключило. През стъклото те видяха високия американец да преминава през паспортната проверка и да излиза навън на асфалтовата площадка. Една ръка учтиво ги измести встрани.

— Ако обичате, господа каза бизнесменът, като същевременно се промуши между тях.

По време на полета той седеше в секцията за пушачи, десет реда зад Куин, закуси с портокалов сок и кафе и изпуши две цигари Филтър Кингс през сребърно цигаре. И той, като Куин, нямаше багаж. В Хийтроу, по време на паспортната проверка, от Куин го деляха четирима пътника, а когато пресякоха митническата зона, където другите чакаха за багажа, бе на пет крачки зад него. Той видя как Куин изчаква реда си и се качва на едно такси, сетне кимна на една черна дълга кола от другата страна на улицата. Качи се в движение и когато влязоха в тунела, водещ от летището към магистрала М-4 и Лондон, лимузината се намираше на три коли зад таксито на Куин.