Фредерик Форсайт - Парламентьорът

Участниците в срещата се разотидоха.

— И ние искаме — изръмжа Кели, като придружаваше своя директор, далеч не в приятно настроение, до тяхната лимузина.

Куин измина последните двадесетина километра от Кауро до крайбрежната равнина в потиснато настроение. Той съзнаваше, че със смъртта на Орсини следата бе прекъсната и загубена завинаги. В бандата имаше четирима души. Вече всички са мъртви. Дебелакът, който и да е той, и хората зад него, ако въобще има такива, които са финансирали всичко това, никога няма да бъдат открити. Какво в действителност се е случило с единствения син на президента, защо, как и кой го е извършил, ще остане неразгадано от историята, както убийството на Кенеди и гибелта на „Мари Селест“. Ще бъде съставен официален доклад за приключване на случая и ще останат единствено теориите, мъчейки се да обяснят неизяснените неща… до безкрай.

На югоизток от летището в Аячо, там, където пътят от планината се влива в крайбрежната магистрала, Куин пресече река Прунели, сега придошла от зимните дъждове, спускащи се от планината към морето. „Смит енд Уесън“-ът му бе послужил добре в Олденбург и Кастелбланк, но сега той не можеше да чака ферибота и трябваше да вземе самолет. Без багаж. Той се сбогува с оръжието си и запокити пистолета на ФБР далеч навътре в реката, като създаде още едно главоболие на бюрократите в Хувър Билдинг. Сетне измина останалите десетина километра до летището.

То представляваше ниска и широка съвременна постройка, разделена на две части, свързани с тунел, които бяха определени за пристигащите и заминаващите полети. Той паркира Опела на паркинга и влезе в терминала за заминаващи. Току-що отваряха. Полувдясно, непосредствено след щанда за вестници, той намери бюрото за информация и попита за първия полет за чужбина. В следващите два часа нямаше полети за Франция, но имаше по-добра възможност. В девет часа сутринта в понеделник, вторник и неделя имаше директен полет на Еър Франс за Лондон.

Той така или иначе щеше да отиде там, за да докладва всички подробности на Кевин Браун и Найджъл Крамър. Смяташе, че Скотланд Ярд имат същото право, както и ФБР, да научат какво точно се бе случило през октомври и ноември. Едната част от събитията се бяха развили в Англия, останалата част — в Европа. Той си купи еднопосочен билет до Хийтроу и попита за телефонна кабина. Те бяха наредени в редица зад информационното бюро. Нямаше дребни и отиде да развали една банкнота на щанда за вестници. Току-що бе ударило седем — до полета оставаха два часа.

След като развали банкнотата, той се върна при телефоните, като пропусна да забележи английския бизнесмен, който влезе в терминала от предверието на входа. Мъжът също като че ли не забелязваше Куин. Той изчетка няколко капки дъжд от раменете на своя елегантен тъмен костюм с жилетка, преметна през ръка тъмносивото си палто от „Кромби“, закачи все още затворения си чадър на лакътя на същата ръка и отиде да разглежда списанията. След няколко минути купи едно от тях, огледа се и избра една от осемте кръгли пейки, разположени около осемте колони, крепящи покрива.

От мястото, което избра, той виждаше добре главния вход, гишето за прием на пътници, редицата от телефонни кабини и портала, водещ към чакалнята за заминаващи. Мъжът кръстоса краката си, обути в елегантен панталон, и започна да чете списанието.

Куин провери телефонния указател и се обади първо на компанията за коли под наем. Агентът бе подранил и се постара да му влезе в положението.

— Разбира се, мосю. На летището? Ключовете са под изтривалката на шофьора? Можем да я вземем оттам. Сега за плащането… Между другото, каква марка е колата?

— Опел Аскона — каза Куин. От другия край на телефонната линия настъпи несигурно мълчание.

— Мосю, ние нямаме Опел Аскона. Сигурен ли сте, че сте я наели от нас?

— Разбира се, но не тук, в Аячо.

— А-а, може би сте отишли в нашия клон в Бастия? Или Калви?

— Не, в Арнхем.

Сега вече човекът бе напълно объркан.

— Къде се намира Арнхем, мосю?

— В Холандия — отвърна Куин.

В този момент мъжът се предаде.

— Как, по дяволите, мога да върна Опел с Холандска регистрация от летището в Аячо обратно в Холандия?

— Бихте могли да го карате — каза убедително Куин. — Ще бъде наред, след като се постегне.

Настъпи дълга пауза.

— „Постегне“? Какво му има?

— Ами-и, предницата мина през един хамбар, а багажникът получи десетина дупки от куршуми.

— Кой ще плаща всичко това? — с изнемощял глас изшептя агентът.