Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

С това лекарят се извърна на пети и пое обратно към клиниката си.

Той обаче сгреши. Ковалски отвори очи след три дни, на десети август, и още тоя ден има своя пръв и последен разпит.

Чакала прекара трите дни след завръщането си от Брюксел в последни приготовления за предстоящата мисия във Франция.

С новата си шофьорска книжка на името на Александър Джеймс Куентин Дуган в джоба, той отиде в Главното управление на Автомобилната асоциация, разположена във Фанъм Хаус, и си взе международно свидетелство за правоуправление на същото име.

Купи си комплект кожени куфари от един магазин, специализиран в продажба на употребявани пътни принадлежности. В единия нареди дрехите, които при нужда щяха да го превърнат в копенхагенския пастор Пер Йенсен. Преди да стори това, отстрани етикетите на датския производител от трите купени в Копенхаген обикновени ризи и ги приши към свещеническата риза, яката и нагръдника, купени от Лондон, след като махна английските етикети. Тези неща отидоха при обувките, чорапите, бельото и лекия антрацитеносив костюм, които един ден може би щяха да представят личността на пастор Йенсен. В същия куфар влязоха и дрехите на американския студент Марти Щулбърг — маратонки, чорапи, джинси, тениски и яке.

Разряза подплатата на куфара и пъхна между двата пласта кожа, образуващи подсилените му страници, паспортите на двамата чужденци, в които може би някой ден щеше да пожелае да се превъплъти. Последни в куфара влязоха датската книга върху френски катедрали, двата чифта очила — едните за пастора, другите за американеца, двата комплекта различно оцветени контактни лещи, внимателно завити в мека хартия, и принадлежностите за боядисване на коса.

Вторият куфар пое обувките, чорапите, ризата и панталоните френско производство, купени от парижкия битпазар, заедно с дългия до глезените балтон и черната барета. В подплатата пъхна фалшивите документи на застаряващия французин Андре Мартен. Този куфар остана отчасти празен, защото скоро трябваше да поеме и комплект тънки стоманени тръби, съдържащи цяла снайперска пушка с мунициите й.

Третият куфар, малко по-малък, напълни с имуществото на Александър Дуган: обувки, чорапи, бельо, ризи, вратовръзки, носни кърпи и три елегантни костюма. В подплатата му скри няколко тънки пачки от по десет банкноти на обща сума хиляда лири, които изтегли от личната си банкова сметка след завръщането от Брюксел.

Всеки куфар бе внимателно заключен, а ключетата наниза на собствения си ключодържател. Гълъбовосивият костюм, почистен и изгладен, бе закачен във вградения гардероб на апартамента. Във вътрешния джоб се намираха паспортът, шофьорската книжка, международното свидетелство и портмоне със сто лири в брой.

В последната част от комплекта — елегантна пътна чанта, сложи приборите за бръснене, пижамата, тоалетна торбичка с гъба за къпане и пешкир, килограмов пакет гипс, няколко рула широк мъхнат бинт, пет-шест колелца лейкопласт, три пакета памук и груби ножици с тъпи, но яки рамене. Дипломатическото куфарче щеше да мине като ръчен багаж, тъй като от опит знаеше, че при минаване през митницата на кое да е летище подобен багаж обикновено не става произволно посочен обект за проверка.

Подготвителната фаза завършваше с приключването на покупките и стягането на багажа. Надяваше се, че маскировките на пастор Йенсен и Марти Шулбърг щяха да се окажат просто презастраховка, до използуването на която няма да се стигне, освен ако се наложи да изостави самоличността на Александър Дуган. Личността на Андре Мартен бе от ключово значение за неговия план, докато останалите две изобщо можеха да не потрябват. В този случай след приключване на работата целият куфар би могъл просто да бъде изоставен в някой багажен гардероб. Дори тогава, мислеше той, можеше да се наложи да използува някой от двамата за улесняване на бягството си. Андре Мартен и пушката можеха да бъдат захвърлени след приключване на задачата, тъй като повече нямаше да се нуждае от тях. Макар да влизаше във Франция с три куфара и дипломатическо куфарче, той смяташе да я напусне с един куфар и с ръчния си багаж — в никакъв случай с повече.

Свършил с тези приготовления, Чакала зачака двете бележки, които щяха да дадат сигнал да потегляне. Едната трябваше да съдържа парижки телефон, от който евентуално да получава информация за точното състояние на бойната готовност на охраната на френския президент. Другата трябваше да е писмено потвърждение от хер Майер от Цюрих за попълване на шифрованата му банкова сметка с двеста и петдесет хиляди долара.