Фредерик Форсайт - Денят на Чакала

— Няма — каза корсиканецът. — Заехме целия етаж.

Докторът тръгна напред, а той помогна на все още безпомощния Висар да слезе по стълбите до чакащите коли.

След дванадесет часа с кола през цяла Франция, Ковалски лежеше върху нара в килия, разположена под, укрепени казарми край Париж. Помещението имаше неизбежните за всеки затвор белосани стени, изплескани и плесенясали, с надраскана тук и там по някоя псувни или молитва. Беше задушно и топло, смърдеше на карболова киселина, пот и урина. Полякът лежеше по гръб върху железния нар с циментирани към пода крака. Ако не се брои кафеникавият дюшек и навитото на руло одеяло под главата, върху нара нямаше други постелки. Два дебели кожени ремъка връзваха глезените, други два — бедрата и китките. Още един приковаваше надолу гръдния кош. Ковалски бе все още в безсъзнание, но дишаше тежко и неритмично.

Кръвта бе измита от лицето, ухото и кожата на главата бяха зашити. Парче пластир обхващаше счупения нос, а през отворената уста, откъдето стържеше дишането, личаха остатъците от два счупени предни зъба. Останалата част на лицето му бе жестоко охлузена.

Под гъсталака от черни косми, покриващ гърдите, раменете и стомаха, можеха да се видят и други синини, резултат от юмруци, ритници и палки. Дясната китка бе омотана в дебела превръзка.

Човекът в бяла престилка се изправи, след като привърши прегледа, и прибра стетоскопа в чантата си. Извърна се и кимна към мъжа зад себе си, който почука на вратата. Тя се отвори, двамата излязоха навън, вратата хлопна и тъмничарят върна на местата им двата огромни напречни стоманени пръта.

— С какво го блъснахте? — попита лекарят, докато вървяха по коридора. — Да не е с бързия влак?

— Шест души едва го усмириха — отвърна полковник Ролан.

— Ами доста добра работа са свършили. За малко да го убият. И са щели да го сторят, ако той нямаше конструкция на бик.

— Нямаше друг начин — рече полковникът — Съсипа трима от хората ми.

— Голямо сражение е било.

— Да. А какви са пораженията?

— Казано на обикновен език: възможно счупване на дясната китка — не забравяйте, че нямах възможност да го видя на рентген, плюс разкъсано ляво ухо и счупен нос. Многобройни повърхностни наранявания и охлузвания, лек вътрешен кръвоизлив, който може да се усложни и да го довърши или да мине от само себе си. Радва се на това, което може да се нарече безобразно добро здраве — или поне се е радвал. Тревожи ме главата. Естествено, има сътресение на мозъка. Дали е леко или сериозно, трудно е да се каже. Няма признаци на счупване на черепа, макар че това не е заслуга на вашите хора. Просто главата му е направена от цяло парче слонова кост. Сътресението обаче може да прерасне в нещо по-лошо, ако не го оставят в пълен покой.

— Трябва да му задам някои въпроси — отбеляза полковникът, загледан в огънчето на цигарата си.

Затворническата клиника на доктора бе в едната посока, а стълбището към партера водеше в друга. Двамата мъже спряха. Лекарят погледна с отвращение ръководителя на Оперативното управление.

— Това е затвор — тихо произнесе той. — Да, направен е за престъпници срещу сигурността на държавата. Но аз все още съм затворническият лекар. Навсякъде другаде в тоя затвор важи каквото аз кажа по отношение здравето на осъдените. Този коридор обаче… — докторът кимна с глава назад по посоката, откъдето бяха дошли — е ваш периметър. Беше ми обяснено пределно ясно, че не ми влиза в работата какво става там и че там нямам думата. И все пак думата ми е следната: ако започнете да „разпитвате“ този човек по вашия си начин, преди да се е възстановил, той или ще умре, или ще се превърне в буйстващ луд.

Полковник Ролан изслуша рязкото предупреждение на лекаря, без да трепне.

— Кога ще дойде на себе си? — попита.

Лекарят сви рамене.

— Не е възможно да се каже. Може да е още утре, а може да лежи така дни наред. Но дори да дойде на себе си, няма да бъде годен за разпит — искам да кажа, в медицински смисъл — поне още две седмици. Най-малко. И то само ако мозъчното сътресение е леко.

— Съществуват някои медикаменти — промърмори полковникът.

— Да, съществуват. Но аз нямам и най-малкото намерение да ви ги посоча. Може би сте в състояние да си ги набавите, положително сте в състояние. Само че не от мен. Във всеки случай, каквото и да ви каже той в сегашния момент, то ще е лишено от всякакъв смисъл. Ще бъдат навярно някакви врели-некипели. Съзнанието му е замъглено. Може да се оправи, а може и да не се оправи. Все пак, ако това стане, трябва да стане от само себе си. Психогенни препарати в настоящия момент могат просто да го превърнат в идиот, безполезен за вас или за когото и да било друг. Ще мине вероятно седмица, докато отвори очи. Трябва да изчакате.